Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Ала макар и Светото тайнство да престава да съществува в „сегашната си форма“, то не се отказва от дейността си най-малкото до началото на следващия век и продължава да бъде трън в очите на Луи XIV. Според непотвърдени данни оцелява чак до нашето столетие.
Дори това да не е вярно, едно е сигурно: обществото не се разпада след официалното му разтурване през 1665 г. През 1667 г. Молиер, който е заклет привърженик на Луи XIV, напада Светото тайнство със завоалирани, макар и доста красноречиви намеци в своя „Тартюф“. Въпреки че официално е разпуснато, обществото отвръща на нападките, като прави така, че пиесата да бъде свалена от сцената — тя не е играна цели две години въпреки августейшото застъпничество за драматурга. В лицето на някои писатели обществото явно си има и свои говорители, сред които според мълвата е и Ларошфуко, взел активно участие във Фрондата. Според Жерар дьо Сед и Лафонтен е член на Светото тайнство и неговите прекрасни, наглед безобидни басни всъщност са насочени под прикрита форма срещу краля. Подобно твърдение не е безпочвено: Луи XIV не харесва Лафонтен и прави всичко възможно той да не бъде приет във Френската академия. А сред покровителите на писателя са херцогът на Гиз, херцогът на Булон, виконтът на Тюрен и вдовицата на Гастон Орлеански.
Така в Светото тайнство открихме едно реално съществувало тайно общество, чиято история в по-голямата си част е документирана. На пръв поглед то е католическо, макар и дейността му определено да е насочена срещу католицизма. Тясно свързано е с някои влиятелни аристократични семейства, които участват във Фрондата и чиито родословия са включени в „Документите на Братството“. Негово седалище е „Св. Сюлпис“. То внедрява свои хора на ключови постове и с времето започва да оказва силно влияние. Активно се противопоставя на кардинал Мазарини. Във всички тези отношения се покрива почти напълно с представата за Братството от Сион, както е описано в „Документите на Братството“. Ако Сион наистина е действал през XVII в., можехме да направим извода, че той и обществото всъщност са една и съща организация. Или че Светото тайнство му е служело за параван.
Замъкът Барбьори
Според „Документите на Братството“ Мазарини отвръща на враждебността на Сион с жестоки гонения. Сред основните му жертви са Плантарите, преки потомци на Дагоберт II и на династията на Меровингите. В „Документите на Братството“ е указано, че през 1548 г. Жан де Плантар се оженва за Мари дьо Сен Клер, с което още веднъж свързва семейството си с рода на Сен Клер и Жизор. По онова време Плантарите обитават замъка Барбьори край Невер в днешния департамент Ниевр, който в продължение на едно столетие е тяхна официална резиденция. Пак според „Документите на Братството“ на 11 юли 1659 г. Мазарини се разпорежда замъкът да бъде сринат до основи. Избухва пожар, при който семейство Плантар изгубва цялото си имущество139.
Тези твърдения не са отразени в нито една официална история или биография на Мазарини. И ние не открихме в историческите сведения да се споменава, че семейство Плантар е живяло някога в Ниевр или в замък с името Барбьори. И въпреки всичко кардиналът наистина е проявявал интерес към херцогство Невер и в крайна сметка успява да го откупи с акт, подписан на 11 юли 1659 г.140, същия ден, в който се твърди, че е бил разрушен замъкът Барбьори.
Това ни накара да не се отказваме от проучването. В крайна сметка се натъкнахме на някои откъслечни доказателства, недостатъчни, за да разберем какво точно се е разиграло, ала потвърждаващи достоверността на фактите в „Документите на Братството“. В един списък от 1506 г., в който са изброени имотите и владенията в Ниевр, наистина се споменава и името Барбьори. В указ, издаден през 1575 г., се говори за селцето Леплантар в Ниевр141.
По всичко личеше, че наистина е имало замък с името Барбьори. През 1874–1875 г. членовете на Дружеството за литература, наука и изкуство се заемат с разкопките на някакви останки, едно изключително трудно начинание, тъй като от развалините не е останало почти нищо, камъните почти са се разтопили от някогашен пожар, а местността с покрита с гора. Накрая обаче ентусиастите се натъкват на останки от градска стена и на замък. Днес се смята, че там се е издигал Барбьори, който преди унищожаването си се е състоял от малък укрепен град и от замък142. Разкопките се намират съвсем близо до някогашното селце Леплантар.
139
Lobineau, H. Op. cit., planche N 1, 11001600; planche N 19, 1800–1900.
140
Sainte-Marie. Recherches historiques, p. 243.
141
Dictionnaire topographique… de la Nievre, p. 8, 146. Селцето Леплантар се е намирало недалеч от Семле, където по-късно се ражда Жан XXII де Плантар.
142
Bulletin de la societe nivernais des lettres, sciences et arts, 2eme serie. T. 7. 1896, 110, 139, 140–141, 307. Chaumeil, Op. cit. p. 80. В книгата на Шомьой има илюстрации на монети, намерени при разкопките.