Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.
В евангелие от Матея (21:42) Исус намеква именно за този псалм:
Нима не сте чели никога в писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла?“
В „Послание до Римляни“ (9:33) камъкът пак се споменава, но по-мъгляво:
Ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами.
В „Деяния на Апостолите“ (4:10-11) камъкът от Сион може да бъде тълкуван като метафора на самия Исус:
Чрез името на Иисуса Христа Назорея… тоя стои пред вас здрав. Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла.
В „Послание до Ефесяните“ (2:20) е още по-очевидно, че Исус е отъждествяван с камъка на Сион:
Като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за крайъгълен камък.
А в „Първото съборно послание на Петра“ (2:3-8) това отъждествяване е още по-недвусмислено:
Господ е благ. Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен, и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа. Ето защо в Писанието е казано: „Ето, полагам в Сион крайъгълен Камък, избран, драгоценен, и който вярва в Него, няма да се посрами.“ И така, за вас, вярващите, Той е драгоценност, а за невярващите — „Камък, Който отхвърлиха зидарите, но който стана глава на ъгъла“, и „Камък на препъване и Камък на съблазън“, о Който се те препъват, като не се покоряват на словото; за това са и отредени.
Още в следващия стих се набляга на теми, чието значение ни се изясни едва по-късно. В него се говори за предопределена царска династия, чиито представители са и духовни, и светски водачи, нещо като царе свещеници:
Но вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити…
Как трябваше да тълкуваме тези смайващи пасажи? Как трябваше да разбираме Камъка от Сион — крайъгълния камък на Храма, който толкова осезаемо присъства в „тайните за посветени“ на франкмасонството? Как трябваше да разбираме недвусмисленото отъждествяване на този крайъгълен камък със самия Исус? Как трябваше да разглеждаме и „кралската династия“, основана не другаде, а върху Камъка на Сион, тоест върху самия Исус, и по времето на кръстоносните походи „равнопоставена“ на другите кралски династии в Европа153?
Движение за обновление на католическата църква
През 1833 г. Жан-Батист Питоа, някогашен ученик на Шарл Нодие в библиотека „Арсенал“, работи като чиновник в Министерството на просветата154. Същата година министерството се нагърбва с амбициозна задача: да публикува всички свързани с историята на Франция документи, дотогава държани в поверителните хранилища. Създадени са специални комисии, които да ръководят начинанието, сред чиито членове са Виктор Юго, Жюл Мишле и специалистът по кръстоносните походи барон Еманюел Рей.
Един от трудовете, издадени с помощта на Министерството на просветата, е монументалното изследване „Процесът срещу тамплиерите“, в което Мишле най-подробно се спира на протоколите на Инквизицията от процесите срещу членове на ордена. В рамките на същата програма барон Рей издава няколко труда, посветени на кръстоносните походи и на Йерусалимското кралство. В тях за пръв път са обнародвани оригиналите на укази, свързани с Братството на монасите от Сион. На някои места текстовете, които цитира Рей, съвпадат дума по дума с пасажите в „Документите на Братството“.
През 1875 г. барон Рей основава заедно с други свои съмишленици дружество „Латински Изток“ със седалище в Женева, което се заема с амбициозни археологически разкопки. Издава и свое списание, „Ревю дьо л’Ориан латен“, което днес е един от основните източници на информация за съвременни историци като сър Стивън Рънсиман. В списанието са поместени още някои укази на Братството на монасите от Сион.
153
Вж. и Битие 28:18, където Иаков полива камъка с елей.
154
Като библиотекар в Министерството на просветата Питоа получава задачата да опише всички книги, донесени в Париж от манастирите и провинциалните библиотеки. Заедно с Шарл Нодие те ги преглеждат основно и твърдят, че не минава ден, без да направят някое интересно откритие.