Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Движението за обновление на римокатолическата църква се заражда главно като противовес на това ново предизвикателство. Първоначалната му цел е да създаде поколение специалисти по догматиката, които да са обучени в германската традиция и които да защитят с „тежката артилерия на критическия подход“ истинността на Светото писание. С времето обаче тези намерения са осуетени. Колкото повече църквата се стреми да въоръжи младите духовници за битката в съвременния полемичен свят, толкова по-често същите тези духовници се отказват от каузата, за която са вербувани. Приложен към Библията, критическият подход разкрива множество несъответствия, противоречия и подтекст, които очевидно са в разрез с догмите на римокатолицизма. В края на миналото столетие членовете на Движението за обновление вече не са елитната ударна сила, каквато църквата се надява да станат, а изменници, които, както личи, са на крачка от еретизма. Всъщност се превръщат в най-сериозната заплаха, пред която католицизмът е изправен от времето на Мартин Лутер насам, и почти предизвикват разкол, какъвто църквата не е изживявала от векове.

Средище на движението е — както и в случая с общество Светото тайнство, — „Св. Сюлпис“ в Париж. Сред неговите най-ярки представители е човекът, оглавявал семинарията в периода 1852 — 1884 г.155 От „Св. Сюлпис“ идеите на движението бързо се разпространяват и в останала Франция, в Италия и Испания. Според тях текстовете на Светото писание не съдържат някаква абсолютна истина и трябва да бъдат тълкувани в контекста на своето време. Хората от Движението за обновление се обявяват и срещу все по-силната централизация в църквата и най-вече срещу наскоро утвърдената доктрина за главенството и незаблудимостта на папата156, която е в пълно противоречие с новите тенденции в обществото. Не след дълго идеите им биват отстоявани не само от интелектуалци духовници, но и от известни и влиятелни писатели. Сред най-изявените техни изразители са личности като Роже-Мартен дю Гар във Франция и Мигел де Унамуно в Испания.

Както може да се очаква, църквата отвръща яростно и ожесточено. Членовете на Движението за обновление са обявени са франкмасони. Мнозина измежду тях са анатемосани и отлъчени от църквата, а творбите им са вписани в Индекса157. През 1903 г. папа Лъв XIII учредява към Ватикана Библейска комисия, която да цензурира всички трудове, свързани със Светото писание. През 1907 г. папа Пий X официално анатемосва Движението за обновление, а на 1 септември 1910 г. църквата задължава всички духовници да полагат клетва, че ще се борят с него.

Въпреки това то продължава да се радва на огромна популярност чак до избухването на Първата световна война, когато обществеността насочва вниманието си към други проблеми. Особено дързък е абат Тюрмел, отстоявал в книгите си идеите на Движението за обновление. Като преподавател в Бретан той е образец на набожността, същевременно обаче издава най-малко под четиринайсет различни псевдонима цяла поредица от трудове, всички включени в Индекса. Едва през 1929 г. се разбира, че техен автор е Тюрмел. Излишно е да казваме, че абатът моментално е отлъчен от църквата.