Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

В „Документите на Братството“ се твърдеше, че Сион се е противопоставял активно на Мазарини. Твърдеше се и че някои семейства и благороднически родове: например Лотарингите, Гонзагите, владетелите на Невер, Гиз, Лонгвил и Булон, не само симпатизират на ордена — техни представители стават негови велики магистри. Историята потвърждава, че тъкмо тези благороднически семейства са оглавявали опозицията срещу кардинала. Излизаше, че сме установили с какво точно се е занимавало Братството на Сион, а също и поне някои от неговите членове. В случай че бяхме прави, Сион — най-малкото през въпросния период, просто е било поредното име на едно движение и конспирация, които историците отдавна са установили и описали.

Ала участниците във Фрондата не са единствените, опълчили се срещу Мазарини. С него са се борили и други, и то доста след края на Фрондата. В „Документите на Братството“ многократно и упорито се споменава обществото Светото тайнство и се намеква недвусмислено, че това всъщност е Сион, или организация, свързана с него и действаща за прикритие под друго име, ала повтаряща характерните за ордена структура, дейност и методи.

Светото тайнство представлява високо организирано и дейно тайно общество. Няма никакво съмнение, че то е съществувало, за него свидетелстват и историци от онази епоха, и по-късни автори. Запазени са архивите му, на обществото са посветени множество книги и публикации. Името му е познато във Франция, то и досега е обгърнато в загадъчност и се радва на популярност. Някои от документите му дори са обнародвани.

Според историческите сведения обществото е учредено някъде между 1627 и 1629 г. от благородник, близък на Гастон Орлеански. И до ден-днешен обаче не се знае кой го е ръководел и е определял неговата политика. Единствените хора, свързвани безспорно с него, са или посредници, или редови членове, действали според нарежданията на висшестоящите. Сред тях са братът на херцогинята на Лонгвил и Шарл Фуке, брат на висшия финансов интендант на Луи XIV, както и чичото на философа Фенелон, който чрез Рамзи, рицар в масонската ложа, след половин век оказва огромно влияние върху франкмасонството. Измежду най-известните личности, свързвани с обществото Светото тайнство, са обвитият и до ден-днешен в загадъчност Сен Венсан дьо Пол и Никола Павийон, епископ на Але, град, отстоящ само на няколко километра от Рен Льошато, както и Жан-Жак Олие, основател на семинария „Св. Сюлпис“. Всъщност сега се смята, че тъкмо в „Св. Сюлпис“ е било седалището на обществото135.

Като структура и дейност Светото тайнство се доближава до Ордена на тамплиерите и подготвя почвата за франкмасонството. От „Св. Сюлпис“ обществото организира гъста мрежа от свои клонове в провинцията. Членовете извън Париж не знаят кой точно ги ръководи и често са принуждавани да преследват цели, които не споделят. Дори им е забранено да общуват помежду си, с което се осигурява една силно централизирана власт. Дори в Париж водачите на обществото не се разкриват пред онези, които им служат така всеотдайно. Накъсо, обществото е организация, наподобяваща хидра с невидима глава. И досега не е известно кой го е ръководил. Знае се обаче, че лидерите на Светото тайнство са действали съобразно с някаква голяма тайна от изключителна важност. В историческите сведения от онова време се говори недвусмислено за „Тайната, която е същина на обществото“. Според един от уставите му, открит значително по-късно, „тъкмо тайната предопределя духа на обществото и е най-важна за него“136.