Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
Таласъма не посмя да рече „Трипио е дяволски подъл!“. Снимката стана за чудо и приказ и феята тутакси я конфискува. Все пак подир малко се наложи нещастникът да произнесе вълшебните слова, защото още след първите крачки по просеката с крал Артур на гърба краката му се преплетоха и крантата затъна в блатото. Наложи се Хък да нарами летящата метла като кирка и пешком да се доберат до по-твърда почва. Добре, че наоколо не се мяркаха поданици на краля и никой не стана свидетел на позора! Най-сетне перипетиите на странстващия рицар свършиха и славният поход можеше да започне.
Феята беше дала дума да ги изпроводи през дъбравата чак до кривото дърво, но без малко да го подминат, когато тя се сепна:
— Чакайте малко! Това не беше ли кривото дърво? Ти да не си му направил нещо? — повдигна вежди Моргана, позабравила в суматохата колко могъщ е новият й любовник. — Знаеш ли, че поне сто пъти съм се опитвала да му изправя гърбицата? Ама все удрях на камък, защото е омагьосано от Мерлин. Мръсникът го остави като паметен знак, та гадните му съгледвачи по-лесно да откриват убежището ми.
— Не — поклати глава Хък. — Наистина снощи се мих тъдява и като го видях колко е изкорубено, ми стана жал за него, но нищо не съм му сторил. Кълна се.
— Уф! — изпъшка Трипио. — Дано цял живот да си мислиш все хубави неща за мен. Тържествено обещавам да ти служа най-прилежно, Хък от рода Хогбен. Ей на, пред господарката си се заклевам! — даде обет за вярност оръженосецът, който постоянно се спъваше в копието на краля.
Крантата доволно изпръхтя.
Раздялата беше много трогателна и запомняща се, защото Моргана толкова страстно разцелува Хък, че почти му отхапа езика. После дълго му маха с ръка, като облизваше кръвта по влажните си устни.
През следващите два часа всеки от тримата емисари на феята най-егоистично общуваше със собствените си мисли. Хък напразно се опитваше да си представи как срещите му с Мерлин и стария Хогбен биха могли да завършват като в холивудска мелодрама, Таласъма проклинаше злощастната си участ и най-вече мига, в който се забърка с този тип, дето уж му се пишеше приятел, пък сега най-спокойно го яздеше, а Трипио толкова образно описваше космическите си подвизи, че, без да разбере, крал Артур стана най-възрастният зрител на планетата, гледал някога всичките серии на „Междузвездни войни“.
И кой знае докога щеше да продължава тази горска идилия, ако внезапно крантата уплашено не изцвили и миг след това не проехтяха като гръм вълшебните думи. Лелеяните мечти на краля тутакси се приземиха на кръглата поляна, а Негово Величество успя да се задържи разкрачен във въздуха още цяла секунда, но тъй като нямаше вече кой да му подпира задника, се пльосна връз гнилоча.
Хък пъргаво скочи на крака и взе да се оглежда като луд, а летящата метла използва удобния момент да се шмугне зад гърба му. Вихреното съчетание на акробатичната двойка секна горкия Трипио тъкмо когато се бе захванал да описва един отпаднал епизод, дето влезе двадесет години по-късно във възстановената и модернизирана версия на галактическата одисея. Обърканият оръженосец не разбра какво става и взе да се върти като пумпал. Защитният му прийом изведнъж се оказа доста опасен за всеки враг, защото Трипио продължаваше да стиска здраво копието на краля. В този миг храстите отсреща се разтвориха и оттам се измъкнаха грамаден, черен като сажди котарак и дребна, много симпатична девойка. По-симпатична дори от принцеса Лия.
Чувствителният нос на Бегемот, украсен с огромни кавалерийски мустаци ги бе довел в този пущинак въпреки протестите на Тони, че никой уважаващ себе си Хогбен няма да се завре в Резервата на таласъмите. Но котаракът се доверяваше на своя нюх, а не на разни вестникари, дори да му бяха приятели. И сега той взе да се прокрадва към Хък, като го душеше отдалеч, сякаш беше някоя апетитна мръвка.
— Не се страхувайте, господине — подвикна Томи. — Бегемот изобщо не е опасен. Той иска само да ви помирише. Нали разбирате, така се сприятелява с непознати.
— Ела насам, Бегемот — поощри го Хък, сериозно заинтригуван от чара на миловидната дама. — Можеш да ме душиш колкото ти душа сака, приятелю.
Бегемот се възползва от любезната покана. С два скока стигна до него, изправи се на задните си лапи, подпря се на гърдите на Хък и завря божествения си нос в лицето му. Но ентусиазмът му свърши дотук. След кратко двоумение той унило свали предните си лапи, приседна на земята, подви опашка и тъжно рече: