Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Влизал съм само във фоайето и в две стаи тук, а след този сън мога да ви кажа колко са вратите на втория етаж и че от източната страна има стълбище за третия, подпирано от колона с глава на дракон. Не виждах ясно в тъмното, но знаех.
— Почакайте, ако обичате.
Роуина стана и бързо излезе от стаята.
— Тук определено става нещо странно, Флин. — Джордън си взе от сладките, красиво подредени в стъклена чиния. — Тази жена ми се струва позната. Виждал съм я някъде.
— Къде? — попита Брад.
— Не зная. Ще си спомня. Толкова красиво лице не се забравя. Защо реагира така, когато й каза за съня си? Тя се паникьоса, макар и по свой, изтънчен начин.
— Страхува се от нещо. — Брад се приближи към портрета. — Изведнъж престана да кокетничи и се разтрепери. Знае отговора на загадката с ключовете и преди Флин да сподели съня си, просто ни разиграваше.
— Дори не стигнах до най-важната част. — Флин стана да разгледа стаята, преди Роуина да се върне. — Има нещо гнило.
— Сега ли го разбра, синко?
Флин хвърли поглед към Джордън, докато отваряше лакиран шкаф.
— Нямам предвид странните неща, които се случват от самото начало. Посрещна ни една хладнокръвна и безкрайно самоуверена жена. — Посочи към вратата — Онази, която току-що излетя уплашено от тук, съвсем не прилича на нея. Господи, пълно е с марков алкохол.
— Искате ли питие, господин Хенеси?
Въпреки че за миг потръпна, Флин се обърна и спокойно отговори на Пит:
— Не, благодаря. Рано е. — Затвори шкафа. — Как сте?
Роуина хвана ръката на Пит, преди да отвърне.
— Доразкажи ни съня си — подкани тя Флин.
— Нека първо се споразумеем. — Той наклони глава и се върна до дивана. — Вие искате да чуете останалата част от съня ми, а ние — да узнаем нещо повече за картините. Ще довърша разказа си, ако сте съгласни да споделите това, което знаете.
— Искаш да се пазариш с нас?
Флин бе поразен от яростта, която долови в тона на Пит.
— Да.
— Не е позволено. — Роуина отново докосна ръката на Пит. Но непримиримостта в погледа му подсказа на Флин, че тя не ще успее да го успокои. — Не можем да ви дадем отговорите само защото сте ги поискали. Има ограничения. И път, който трябва да се следва. Важно е да наем какво ти се е случило.
— Нека получа нещо в замяна.
Пит отчетливо произнесе няколко думи на език, който бе загадка за събеседника му, но безспорно представляваха заклинание. След миг проблясна ярка светлина, която разсече въздуха. Флин бавно сведе поглед към скута си, където се появиха пачки стодоларови банкноти.
— Ха. Хубав номер.
— Вие се шегувате с нас. — Джордън вече бе скочил на рака и взе една от пачките. Развя банкнотите, притисна и между дланите си и втренчи поглед в домакина. — Определено е крайно време за някои отговори.
— Още ли искате? — попита Пит и Роуина се обърна към него с неописуема женска ярост. Думите, които си размениха, бяха неразбираеми. „Галски“, помисли си Флин. Може би уелски. Но настървението бе очевидно. Гневът им разтърси стаята.
— Стига. — Брад направи три решителни крачки напред и застана между тях. — Така няма да стигнем доникъде. Гласът му бе спокоен и уверен и накара и двамата да го изгледат злобно. Но той не помръдна от мястото си и погледна назад към Флин. — Нашият домакин току-що извади… колко?
— Пет хиляди, струва ми се.
— Пет хилядарки от въздуха. Господи, някои от акционерите ми биха се радвали да се срещнат с вас. Явно мисли, че искаш пари в замяна на информация. Така ли е?
— Въпреки че е трудно да откажа пет хиляди долара, не. — Мъчително бе, но Флин все пак остави купчината на масата. — Безпокоя се за три жени, които не са сторили зло на никого, а донякъде и за себе си. Искам да зная какво става.
— Разкажи ни останалото. Доброволно — добави Роуина и се приближи към него. — Бих предпочела да не те принуждавам.
Флин се наведе към нея с гневно изражение.
— Да ме принуждавате?
Тонът й бе спокоен в сравнение с неговия, когато заговори.
— Господи, бих могла да те накарам да затрепериш като лист, но предполагам, че храбрият ти, разумен приятел би казал, че по този начин няма да постигна нищо. Боите се, че искаме да навредим на вас или на приятелките ви? Не, не желаем никому злото. Мога да ви уверя в това. Пит. — Извърна глава. — Ти обиди госта ни с това безсмислено перчене. Извини се.
— Да се извиня?
— Да.
Роуина отново седна и приглади полата си. Зачака. Пит оголи зъби и удари с длани по краката си.
— Жените са голяма напаст.
— Така е — съгласи се Джордън.
— Съжалявам, че те засегнах. — Пит махна с ръка и парите изчезнаха. — Сега по-добре ли е?