Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
Бе мокър до кости. От косите му се стичаше вода, сякаш бе излизал навън по време на буря. Краката му се подкосиха и се отпусна върху капака на тоалетната.
Не бе просто кошмар, а наистина бе бродил из коридорите на „Уориърс Пийк“. После бе излязъл на парапета, следван от някого. Откриването на ключовете бе не само загадка, за чието разрешаване някой щеше да получи награда.
Имаше и нещо друго, нещо тъмно, което притежава огромна мощ. Трябваше да разбере какво е то, преди някой от тях да пострада.
Застана под душа и не помръдна, докато горещата вода разсея хладните тръпки. Най-сетне поуспокоен, взе аспирин и нахлузи боксерките си.
Реши да слезе на долния етаж и да приготви кафе, докато проясни мислите си. После щеше да събуди приятелите си и да им разкаже за преживяното.
Може би бе време тримата да отидат в „Уориърс Пийк“ и да изкопчат истината от Роуина и Пит.
Бе по средата на стълбището, когато на вратата се позвъни и Мо нададе адски лай.
— Добре, добре. Тихо.
Флин нямаше махмурлук от уискито, но все още бе замаян от кошмара. Сграбчи кучето за нашийника и го дръпна назад, докато отваряше вратата с другата си ръка.
Тя сияеше като слънце. Това бе първата му ясна мисъл за деня, когато видя Малъри. Бе облечена с красим син костюм с къса пола и му се усмихваше. След миг пристъпи напред и обви ръце около врата му.
— Добро утро — каза му, притисна устните си към неговите и заличи дори тази единствена мисъл от съзнанието му.
Флин неволно отпусна нашийника, повдигна ръка и зарови пръсти в косите й. Болката и ужасът, с които се бе събудил, изведнъж изчезнаха и отново го обзе чувството, че няма нищо на света, което да е непостижимо за него.
Мо престана да се опитва да се промъкне между тях и залая, молейки за внимание.
— За бога, Хенеси, не можеш ли да озаптиш това…
Джордън се спря до стълбите на горния етаж и замълча. Приятелят му и жената, обляна от слънчева светлина, изглеждаха обсебени един от друг. Дори когато Флин се отдръпна, имаше изражение на безкрайно щастлив човек.
— Добро утро. Извинете, че ви прекъсвам. Вие навярно сте Малъри.
— Да, навярно. — Разсъдъкът й бе замъглен от целувката, но бе сигурна, че пред нея стои невероятен красавец по черни боксерки. — Съжалявам, не знаех, че Флин има гости… О! — Най-сетне умът й се проясни. — Вие сте Джордън Хоук. Аз съм ваша голяма почитателка.
— Благодаря.
— Почакай. — Флин протегна ръка към него, когато понечи да слезе. — Не е зле да обуеш нещо.
— Разбира се.
— После ела. Трябва да изведа Мо.
Дръпна ръката на Малъри и я накара най-сетне да помръдне от мястото, където стоеше неподвижна, с поглед, втренчен в Джордън. Отново застина, щом стигна до прага на хола.
Брад лежеше по корем и единият му крак и ръка висяха от дивана. Бе облечен като Джордън, но с бели боксерки.
„Интересно е да се отбележи — помисли си Малъри, — че наследникът на фамилия Вейн има страхотен задник“.
— Купон ли сте си правили?
— Не, просто си поговорихме. Мо! — Флин повика кучето и то дотича да близне Брад по онази част от лицето, която не бе потънала във възглавницата. — Брад винаги спи като пън.
— Така изглежда. Чудесно е, че приятелите ти отново са в града.
— Да.
Поведе я към кухнята, но Мо ги изпревари и затанцува до задната врата, сякаш бе чакал с часове. Излетя навън веднага щом Флин му отвори.
— Да направя ли кафе? — предложи Малъри.
— Ти ли?
— Част от обслужването. — Кутията с кафе вече бе на плота и тя сипа достатъчно за едно варене. — Ако се ожениш за мен, аз ще приготвям кафето всяка сутрин. Естествено, ще очаквам ти да изхвърляш боклука. — Извърна глава към него и му се усмихна. — Привърженичка съм на подялбата на домакинските задължения.
— Аха.
— Освен това ще имаш неограничен достъп до секс.
— Това е голям плюс.
Малъри се засмя, докато отмерваше вода.
— Харесва ми, когато те карам да ставаш нервен. Не мисля, че досега съм имала такова въздействие върху някой мъж. Но… — Включи кафеварката и се обърна. — Досега не се бях влюбвала така.
— Малъри…
— Аз съм много упорита жена, Флин.
— О, вече отлично го зная. — Направи крачка назад, когато тя се приближи към него. — Просто мисля, че трябва…
— Какво?
Плъзна ръце нагоре по гърдите му.
— Не мога да си спомня, когато ме гледаш така.
— Приемам това за добър знак.
Леко докосна устните му със своите.
— Вече ми стана навик да ви прекъсвам — каза Джордън, когато влезе. — Извинявайте.
— Няма нищо. — Малъри приглади косите си назад и потърси чисти чаши. — Просто наминах, за да предложа на Флин да се ожени за мен. Радвам се да се запозная с още един негов приятел. Дълго ли ще останеш в града?