Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Тогава ми кажете нещо друго. Ще бъде ли той в безопасност, ако стоя далеч от него? Ако затворя сърцето си, ще отпадне ли заплахата?
— Готова си да се откажеш от него, за да го защитиш? — попита Пит.
— Да.
Той замислено пристъпи към лакирания шкаф и извади бутилка бренди.
— И ще му го кажеш?
— Не, той никога няма да…
— Значи ще го излъжеш. — С лека усмивка, Пит наля от брендито във висока чаша. — И ще оправдаеш тази лъжа, като кажеш, че е за негово добро. Жените са предсказуеми, в който и свят да живеят — каза той и с насмешка се обърна към Роуина.
— Любовта — поправи го тя — е неизменна сила във всяка вселена. Човек сам взема решения и прави избори — каза на Малъри. — Но твоят избраник няма да ти бъде благодарен за жертвата, която си направила за него. — Отвърна на подигравателния поглед на Пит. — Мъжете са неблагодарници. Сега върви. — Докосна Малъри по бузата. — Нека умът ти си почине известно време, за да бъде отново бистър. Имаш думата ми, че каквото може да се направи, за да няма риск за теб и приятелите ти, ще бъде направено.
— Не познавам тези момичета. — Малъри посочи към картината. — Но познавам хората отвън. Трябва да знаете, че ако се наложи да избирам, ще избера онези, които познавам.
Пит изчака, докато двамата останаха насаме, и донесе на Роуина втора чаша.
— Винаги съм те обичал, и в двата свята.
— И аз теб, любов моя.
— Но никога не съм те разбирал. Би могла да отговориш на въпроса й за любовта и да успокоиш съзнанието й.
— Ще стане по-мъдра и ще бъде по-щастлива, ако сама стигне до отговора. Какво можем да сторим за тях?
Той се наведе и долепи устни до челото й.
— Всичко, на което сме способни.
Четиринадесета глава
Малъри се нуждаеше от време. От началото на месеца бе под напрежение, сякаш се возеше на влакче в лунапарк, и въпреки че изживяването бе вълнуващо, чувстваше, че трябва да си почине.
„Нищо в живота ми не е същото както преди“, помисли си тя, докато влизаше в апартамента си. Винаги бе държала на последователността, а сега този най-важен елемент се изплъзваше между пръстите й.
Бе подвластна на импулсите си.
Нямаше сигурността, която й бе предлагала галерията. Не знаеше дали не е загубила дири здравия си разум. При някой от завоите на влакчето бе престанала да бъде трезвата, отговорна Малъри Прайс и бе станала лекомислена, емоционална мечтателка. Жена, която вярва в магиите и любовта от пръв поглед.
„Е, може би от трети поглед“, поправи се тя, когато спусна пердетата и се сгуши в леглото си. Но едва ли това имаше някакво значение.
Бе приела пари, с които би могла да преживее няколко месеца, и ги бе инвестирала в съвместно начинание с две жени, които познаваше от по-малко от месец.
Но въпреки това им имаше пълно доверие. Безрезервно.
Бе решила да се впусне в собствен бизнес, без да има нито нещо зад гърба си, нито ясен план, нито опънато платнище, в случай че падне. Противно на всяка логика, тази идея я правеше щастлива.
Все пак главата й бе пламнала и усещаше свиване в стомаха. Заради мисълта, че може би всъщност не е влюбена, а увереността в това и блаженството, което изпитва с Флин, са илюзии.
Боеше се, че ако тези илюзии бъдат разбити, ще страда до края на живота си.
Зарови лице във възглавницата, сви се на топка и отправи молитва за сън.
Когато се събуди, навън бе топло и слънчево и във въздуха се носеше ухание на летни рози. С наслада вдъхва от него. Бе примесено с мириса на чистите чаршафи лекия одеколон на нейния любим. В стаята цареше тишина.
Лениво се раздвижи и примигна. В съзнанието й имаше нещо странно. Не неприятно, а просто странно. Сънят. Онзи необикновен сън.
Надигна се, протегна се и стегна мускули. Без да се смущава от голотата си, стана от леглото и помириса жълтите рози на тоалетката, преди да облече халат. Застана до прозореца да се полюбува на градината си и вдъхна от свежия въздух. Когато го отвори по-широко и тръгна към вратата на стаята, чу зад гърба си птичи песни.
Странното чувство вече изчезваше, като сън, избледняващ в паметта. Тръгна надолу по стълбите и плъзна ръка по лъскавия дървен парапет. По пода заиграха разноцветни сенки от малкия прозорец над входната врата. Още цветя — екзотични бели орхидеи, украсяваха старинната масичка в преддверието.
До вазата бяха ключовете му, в малка керамична купа, която тя бе купила специално за тази цел.
Продължи към кухнята и се усмихна. Той стоеше до печката и приготвяше пържени филийки. До него имаше поднос, на който вече бе поставена чаша сок, купичка с натопен розов цвят и красивата й чаша за кафе.