Ключът на светлината

— Винаги бих намерила време да си поговоря с трима красиви мъже — почти измърка Роуина, когато покани Флин, Брад и Джордън в приемната, в центъра на която се намираше картината на трите дъщери. Спря се и изчака, докато всички насочиха вниманието си точно към нея.

— Не се учудвам, че проявявате интерес към това платно, господин Вейн. Известно ми е, че семейството ви има богата и разнообразна колекция от произведения на изкуството.

Той прикова поглед в жената с меча и кученцето в ръце. Очите на Зоуи се взираха в него.

— Да, истина е.

— Вие наследили ли сте тази страст?

— Да. Всъщност… мисля, че притежавам друга творба на същия художник.

Тя седна и на устните й заигра загадъчна усмивка, докато приглаждаше дългата пола на бялата си рокля.

— Така ли? Светът е малък.

— Става все по-малък — намеси се Джордън. — Изглежда, аз съм собственик на още една картина на този художник.

— Интересно. — Роуина махна с ръка на прислужницата, която внесе количка. — Кафе? Предполагам, че го предпочитате пред чая. Американците не си падат много по чая, нали?

— Не попитахте за тематиката на другите картини.

Флин седна до нея.

— Сигурна съм, че ще ми разкажете. Сметана, захар?

— Чисто. Мисля, че би било загуба на време, защото съм почти сигурен, че вече знаете. Кой е художникът, Роуина?

Ръката й не трепна, докато наливаше кафе, и напълни чашата точно до един пръст под ръба, без да откъсне поглед от лицето на Флин.

— Малъри ли ви изпрати тук днес?

— Не. Защо?

— Тя е тази, която трябва да намери ключа. Има правила, които трябва да се спазват. Ако ви е изпратила, друг въпрос. Доведохте ли кучето си?

— Да, отвън е.

На лицето й се изписа тъга.

— Нямам нищо против да влезе тук.

— Бяла рокля, голямо черно куче. Може би ще размислите. Роуина, Малъри не ни е молила да идваме, но и трите знаят, че ще се опитаме да им помогнем в търсенето, и нямат нищо против.

— Все пак не сте им казали, че ще дойдете да разговаряте с мен. Мъжете често се заблуждават, че една жена трябва да бъде освобождавана от отговорности и грижи. — Изражението й бе приветливо, а тонът шеговит. — Защо е така?

— Не сме дошли да обсъждаме взаимоотношенията между мъже и жени — започна Джордън.

— Какво друго има всъщност? Разбира се, че мъжете и жените са различни — продължи Роуина и артистично разпери ръце, — но всичко се свежда до това какво означават хората един за друг и на какво са готови един заради друг. Ако Малъри има опасения или въпроси за картината, трябва да ги зададе сама. Не се опитвай да откриеш ключа вместо нея, Флин. Не е за теб.

— Снощи сънувах, че съм в тази къща. Но не беше сън, а нещо повече.

Изразът на очите й се промени и в тях се изписа изненада. Или нещо друго, по-силно.

— Подобен сън не е необичаен при тези обстоятелства.