Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Така е — съгласи се Джордън. — Обикновено това става, когато те опознаят.
— Точно обратното. Успявам да спечеля симпатията им. Обикновено.
— Да, помня как спечели симпатията на Марша Кент.
— Бях на седемнадесет — възрази Брад. — Майната ти.
— Все още ли имаш белег отзад, където те ритна? — полюбопитства Джордън.
— А ти на топките от ритника на Дейна?
Джордън се намръщи.
— Квит сме. Въпрос. Тези две лица толкова много ли приличат на другите жени, колкото средната на Дейна?
— О, да — увери го Флин. — Прическите им са различни, но чертите са едно към едно.
— Сигурен ли си за века, Брад?
— Напълно. — Джордън остана мълчалив за миг, с чашата в ръка, загледан в лицето на Дейна. Неподвижно, бледо и безизразно. — Добре, ще се откажа от логиката. Ние сме шестима, ключовете са три. — Значи ни остават малко повече от две седмици да намерим първия? — Отново посегна към бутилката. — Ще го открием.
Независимо дали загадката щеше да бъде разрешена, Флин се радваше, че отново е с приятелите си. Когато се сгуши в леглото си рано сутринта, изпита задоволство при мисълта, че Джордън спи на матрака в стаята за гости, а Брад — на дивана в хола, пазен от Мо.
Винаги му се бе струвало, че за тях няма невъзможни неща, независимо дали става дума за преследване на извънземни нашественици, разкопчаване на сутиена на някое момиче с една ръка или пътуване из цялата страна с буик втора употреба. Нищо не би ги възпряло.
Когато майката на Джордън бе на смъртно легло, двамата с Брад бяха стояли неотлъчно до него през дългите часове на нощно бдение в болницата.
Когато Лили го бе изоставила, единственото, което го бе крепило, бе вярата в двамата му приятели.
Бяха един до друг и във весели, и в трудни моменти. Разстоянието никога не бе имало значение.
Но бе далеч по-добре да са близо до него. Щом те бяха тук, първият ключ практически бе в ключалката.
Затвори очи и моментално заспа.
В къщата бе тъмно и непоносимо студено. Дъхът му замръзваше във въздуха, докато вървеше безцелно по дългите коридори с множество завои. Навън бушуваше буря, гръмотевиците разтърсваха земята, а светкавиците гневно издълбаваха огнени бразди в мрака.
В съня си знаеше, че се намира в „Уориърс Пийк“. Въпреки че се движеше почти слепешком, коридорът му бе познат, както и допирът на стените, по които плъзгаше пръсти, макар никога да не се бе разхождал там.
Виждаше дъждовните струи, които плющяха отвъд стъклата на прозорците, и синкавия им блясък на светлината на светкавиците. Виждаше и смътното отражение на лицето си.
Извика и гласът му отекна в тишината, носейки се като вълна. Никой не отвърна. Все пак знаеше, че не е сам.
Още някой бродеше по тези коридори. Спотайваше се някъде наблизо, зад гърба му, невидим и недостижим. Нещо тъмно го тласна нагоре по стълбите.
Страх скова сърцето му.
От двете страни на коридора имаше врати, но бяха закачени. Опита се да натисне дръжката на всяка от тях с вкочанените от студ пръсти.
Онзи, който го дебнеше, все повече приближаваше. Вече чувстваше смразяващия му дъх, който се сливаше с неговото учестено дишане.
Трябваше да се измъкне, да избяга. Затича се към входната врата, за да излезе навън сред пороя, а тайнствения преследвач го последва с бързи стъпки, като драскана нокти по плочките.
Опита се да скочи от парапета, но в този миг удари гръм, камъкът се нажежи, надигна се дим и въздухът заспа, а дъждовните капки го връхлетяха като посипани стъкла.
Разбрал, че няма къде да избяга, вцепенен от страх, той е подготви за битка.
Но огромната сянка се извиси над него, преди да вдигне юмруци. Студът пропълзя в тялото му и го повали на колене.
Усети как нещо се изтръгна от него с неописуема болка и обсебващ ужас. Знаеше, че е душата му.
Флин се събуди разтреперан и облян в студена пот, когато първите слънчеви лъчи докосваха лицето му. Задъхан, той се надигна в леглото си. И друг път бе сънувал кошмари, но никой от тях не бе толкова ярък, че му причини физическа болка. Все още усещаше остри спазми в гърдите и стомаха, които го накараха да стисне зъби. Опита се да си внуши, че са резултат от комбинацията на пица с уиски късно вечерта, но не повярва в това. Когато болката стана по-поносима, се измъкна от леглото, придвижи се до банята, бавно и плахо като старец, и пусна гореща струя от душа. Бе премръзнал.
Застана пред шкафа с огледални врати, за да потърси аспирин, и погледна лицето си. Бледите му страни и ужасът, изписан в очите му, бяха достатъчно издайнически, но не можеха да се сравнят с останалото.