Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Зависи. Какво отговори той?
— О, когато става дума за любов и брак, не може да състави две смислени изречения. Странно, като се има предвид, че е журналист.
— Тук съм и чувам какво говориш за мен — изтъкна Флин.
— На кафе ли мирише? — Брад влезе залитайки, примигна, когато видя Малъри, и излезе. — Извинявай.
Малъри се засмя, докато забърсваше чашите.
— Тази къща е пълна с привлекателни мъже и вече видях всеки от тях по бельо. Животът ми определено става итересен. Как искаш кафето, Джордън?
— Чисто. — Облегна се на плота до нея. — Флин каза, е си интелигентна, забавна и секси. Прав е.
— Благодаря. Трябва да тръгвам. Имам уговорена среща за подписване на документи.
— За какво? — попита Флин.
— За партньорството с Дейна и Зоуи. Мислех, че Дейна ти е казала.
— Какво да ми е казала?
— Че ще купим къщата и ще започнем бизнес.
— Каква къща? Какъв бизнес?
— Къщата на Оук Лийф. Наша собствена фирма. Всъщност три фирми. Моята галерия, книжарницата на Дейна и салонът на Зоуи. Ще се казва „Малки удоволствия“.
— Примамливо — отбеляза Джордън.
— Не мога да повярвам, че предприех такъв скок. — Малъри притисна ръка към корема си. — Не е в стила ми. Умирам от страх. Е, не искам да закъснея. — Застана до Флин, обхвана смаяното му лице и отново го целуна. — Ще ти се обадя по-късно. Надяваме се да пишеш за новото ни начинание. Радвам се, че се запознахме, Джордън.
— Аз също. — Проследи я с поглед, докато върви по коридора. — Хубави крака, убийствени очи и огнен темперамент. Ще те изпепели, приятел.
Устните на Флин все още трептяха от допира на нейните.
— Сега, когато е в ръцете ми, какво да правя с нея?
— Ще решиш. — Джордън отпи първата глътка кафе. — Или тя ще реши.
— Да. — Флин сложи ръка на сърцето си. Усети, че бие учестено. Може би защото кръвта му бе закипяла от огнения й темперамент. — Ще пийна кафе, а после трябва да поговоря с вас двамата. Няма да повярвате какво сънувах снощи.
Тринадесета глава
— Не мога да повярвам, че не са ти я показали.
Дейна извади от чантата си ключа за къщата на Флин.
— И аз не мога. Дори не ми хрумна да попитам — добави Малъри и смутено тръгна от колата към входната врата. — Предполагах, че Джордън чака да му я докарат. Освен това и тримата бяха полуголи. Разсеях се.
— Няма за какво да се упрекваш. — Зоуи я потупа приятелски по гърба. — Както и да е, сега ще я видиш.
— Намислили са нещо — промърмори Дейна. — Сигурна съм. Когато се съберат тримата, винаги кроят нещо.
Отключи вратата и я побутна. Спря се за миг.
— Няма никого.
— Тъкмо ставаха, когато дойдох преди два часа. — Малъри уверено влезе. — Но като си помисля, Флин наистина изглеждаше, сякаш има нещо наум.
— Опитват се да ни изключат. — Готова да започне тирада против всички мъже на света, Дейна пъхна ключовете си обратно в чантата. — Типично поведение за техния животински вид. „Ние ще се погрижим за всичко. Не затормозявай хубавата си главица, малката“.
— Мразя това — процеди Зоуи през зъби. — Всеки автомонтьор например ти се усмихва самодоволно и казва, че ще обясни проблема на съпруга ти.
Дейна изсумтя.
— Вбесяват ме.
— Ако питате мен, в дъното стои Брадли Вейн. — Зоуи сложи юмруци на хълбоците си. — Изглежда от типа мъже, които се опитват да контролират всички. Прецених го от пръв поглед.
— Не, сигурно е Джордън. — Дейна ритна една обувка, която се изпречи на пътя й. — Той е подстрекателят.
— Отговорността е на Флин — възрази Малъри. — Къщата е негова, те са му приятели и… Господи!…
Светлината озаряваше двете картини, небрежно подпрени на стената, както ги бе оставил Флин. Сърцето й се изпълни с възхищение и завист, щом ги видя. Приближи се бавно, като влюбена жена към своя избраник, замаяна от огледа му. Гърлото й пресъхна, когато коленичи пред тях.
— Прекрасни са — каза Зоуи зад нея.
— Нещо повече. — Малъри внимателно повдигна портрета на Артур към светлината. — Не е само талант. Талантът е в използването на различни техники за постигане на съвършен баланс на форми и пропорции.
Беше се доближила до това, когато рисуваше, но й липсваше техническо съвършенство и бе далеч от магията, която превръща една рисунка в творба на изкуството.
— Гениалността се изразява в умението на художника да използва този технически талант, за да предава емоции — продължи тя. — Да внушава послания или просто да създава красота. Който притежава това, прави света по-светъл. Не ви ли се струва, че сърцето му пулсира? — попита тя, докато изучаваше образа на младия Артур. — Мускулите му сякаш трептят, когато хваща дръжката на меча. В това е силата на художника. Бих дала всичко, за да мога да рисувам така.