Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— На този въпрос не може да се отговори разумно, вместо това ще задам друг. Що за хора сте вие, по дяволите? — попита Флин.
— Не сме тук, за да отговаряме на въпросите ви. — Пит пристъпи към сребърната кана и наля кафе в дрезденска чаша. — Дори един журналист… Предупредих те, че ще ни създаде неприятности — добави той, обръщайки се към Роуина. — Дори един журналист би трябвало да се държи възпитано, когато е поканен в нечий дом.
— Защо просто не ни кажете кои сте? — попита Флин и изведнъж замълча, когато до тях достигна весел лай и след секунди пристигна Мо. — По дяволите.
— Ето го! — Роуина разпери ръце, щом видя кучето, и докато го прегръщаше, след него влязоха трите жени. — Чудесно. Толкова много гости.
— Извинявайте, че нахълтваме така. — Малъри плъзна поглед из стаята и накрая го прикова във Флин. — Но някои хора тук си въобразяват, че трябва да снемат отговорността от плещите на жените.
— Не е точно така.
— Нима? А как е?
— Просто тръгнахме по една следа. Вие бързате да започнете новия си бизнес. Бяхте заети с подписване на документи за партньорство и купуване на къщи.
— Напоследък бързам в доста отношения. Може би трябва да изтъкнем факта, че прибързано те вкарах в леглото си.
Флин почувства как пипалата на срама и гнева се увиха около него и го стегнаха, когато се изправи.
— Разбира се, но не е редно да обсъждаме това точно тук и сега.
— Имаш наглостта да казваш кое е редно и кое не, когато ти и твоят тестостеронен отбор се опитвате да поемете моята отговорност, да свършите моята работа? Това, че съм влюбена в теб и спя с теб, не означава, че ще ти позволя да управляваш живота ми.
— Кой чий живот управлява! — избухна той и размаха ръце. — Ти си тази, която е предначертала бъдещето ми. Замесен съм, Малъри, независимо дали го искам или не. Дойдох, за да разбера какво означава това. Ако опасенията ми се потвърдят, трябва да се откажете. И трите. — Стрелна с поглед Дейна и Зоуи.
— Кой ти дава право да вземаш решения? — попита Дейна. — Не можеше да ме командваш, когато бях на десет години, и за нищо на света няма да ти го позволя сега.
— О, почакай. Вие сте представили всичко като игра. — Флин хвърли укорителен поглед към Роуина. — Романтично приключение. Но не сте им казали какъв е залогът.
— За какво говориш?
Малъри го побутна по рамото.
— Сънищата. — Не отвърна на въпроса й и продължи да говори на Роуина. — Те са предупреждения, нали?
— Не ни доразказа съня си. Може би е най-добре всички да седнем и да започнеш отначало.
— Сънувал си нещо? Като мен? — Малъри отново го побутна. — Защо не ми каза?
— Замълчи за минута, по дяволите. — Нетърпеливо я поведе към дивана. — Просто ме изслушай — нареди той. — Не ме прекъсвай, докато свърша.
Започна от самото начало, с броденето по коридорите и чувството, че някой го наблюдава и преследва. Описа преживяването си на парапета, страха и болката и завърши със събуждането у дома, мокър до кости.
— Той… то… искаше душата ми и ми показа, че това може да бъде цената за търсенето.
— Не е така. — Пит хвана ръката на Роуина и заговори само на нея, сякаш в стаята няма други хора. — Не може да бъде. Нищо не бива да ги застрашава. Това бе първото и най-свещеното обещание.
— Не можем да знаем. Не ни е позволено да проникнем отвъд Завесата и не можем да разберем в каква ситуация се намираме. Щом е нарушил клетвата, значи е намерил начин да избегне последствията. Значи вярва… че те са избраниците — прошепна тя. — Могат да успеят. Той е повдигнал Завесата и е дошъл тук, за да ги спре.
— Ако не успеят…
— Ще успеят. — Завъртя се и лицето й доби решителен израз. — Ние ще ви защитим.
— Така ли? — Потресена, Малъри преплете пръсти в скута си и ги притисна така силно, че болката проясни ъзнанието й. — Както сте защитили трите дъщери? Учителката и воинът. Това сте вие. — Изправи се и застана до портрета. — Ето ви тук. — Посочи двойката на заден план. — И тук, в тази стая. Мислите, че онзи, който се спотайва в сенките на дърветата, също е тук. Не показвате лицето му.
— Той има много лица — каза Роуина със смразяващ тон.
— Вие сте нарисували тази картина, както и двете, които са у нас.
— Рисуването е една от страстите ми — потвърди Роуина. — Едно от неизменните неща. Пит. — Обърна се към него. — Вече знаят това.
— Аз не зная нищо — заяви Дейна.
— Ела тук, от страната на циниците — повика я Джордън.
— Сега важното е какво знае Малъри. — Роуина повдигна ръка. — Ще използвам всичко, с което разполагам, за да не бъдете изложени на опасност.
— Не е достатъчно. — Флин поклати глава. — Тя се отказва. Всички се отказват. Ако искате парите си обратно, ще…