Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
И все пак те са били някъде наблизо, помисли си Ив и затвори очи. Пред нея се появи образът на жената, която започваше да опознава все по-добре. Криела си ги наблизо, за да усещаш силата им и да ги използваш при случай; за да си играеш с хората.
Но не е било чак толкова просто, та всеки да може да ги проследи, да получи достъп до тях и да развали играта ти. Послужила си си с чуждо име. За всеки случай. А щом си била достатъчно хитра да използваш чуждо име, тогава, то е било нещо обикновено, нещо познато.
Толкова е просто, даде си сметка Ив, докато въвеждаше името Шарън Баристър. Толкова очевидно, че чудно как го бяха пропуснали с Фийни.
В Международната банка „Бринкстоун“ в Нюарк, Ню Джързи Шарън Баристър имаше не само сейф, но и сметка със триста двайсет и шест хиляди долара и осемдесет и пет цента.
Усмихна се и веднага позвъни на адвокатите.
— Трябва ми заповед за обиск — рече тя.
Три часа по-късно Ив се върна в кабинета на шефа си Уитни със стиснати зъби.
— Някъде другаде трябва да има още един сейф — заяви Ив категорично. — Дневниците са в него.
— Тогава търси, Далас.
— Добре — процеди тя през зъби и закръстосва кабинета. Сега цялата кипеше от енергия и желание за работа. — А какво ще правим с това?
Тя посочи с ръка папката върху бюрото му.
— Имаш диска, който взех от сейфа, както и разпечатката. Всичко е вътре, шефе. Списък за изнудване — имена и сметки. Името на Симпсън също е там.
— Мога да чета, Далас. — Той устоя на желанието да разтърка чело, за да пропъди насъбралото се напрежение. — В този град има и други хора с име Симпсън, а в страната те са още повече.
— Сигурна съм, че е той. — Тя кипеше отвътре, а нямаше къде да излее насъбралия се гняв. — И двамата го знаем. Има и доста други интересни имена. Един губернатор, един католически епископ, уважавана президентка на Международната организация на жените, двама високопоставени полицаи, един вицепрезидент…
— Имената са ми познати — прекъсна я Уитни. — Даваш ли си сметка в какво се забъркваш, Далас, и какви могат да бъдат последствията? — Той вдигна ръка и я накара да замълчи. — Няколко прилежно изписани колонки с имена и цифри не означават, че си уцелила десятката. Ако тези данни излязат от кабинета ми, всичко отива по дяволите. С теб е свършено, както и с разследването. Това ли искаш?
— Не, сър.
— Намери дневниците, Далас, открий връзката между Шарън Деблас и Лола Стар и тогава ще решим какво да правим.
— Убедена съм, че Симпсън е замесен. — Тя се приведе над бюрото. — Той е познавал Шарън Деблас. Бил е изнудван. И прави всичко възможно, за да попречи на разследването.
— Тогава трябва да сме изключително предпазливи — Уитни пъхна папката в сейфа си. — Никой не знае какво има тук, Далас. Дори и Фийни. Ясно ли ти е?
— Да, сър. — Съзнаваше, че това трябва да я задоволи, и тръгна към вратата. — Шефе, искам да ти обърна внимание, че в списъка липсва едно име. Това на Рурк.
Уитни я погледна в очите и кимна.
— Както вече споменах, Далас, мога да чета.
Когато се върна в кабинета си, Ив видя лампичката за съобщения да свети. Провери електронната поща и откри две повиквания от медицинската служба. Нетърпелива, тя остави настрани последните разкрития и се обади.
— Приключихме с проверката на съседа ти, Далас. Ти печелиш!
— По дяволите! — тя прокара ръце по лицето си. — Изпрати резултатите.
Хета Файнщайн отвори вратата и от апартамента лъхна на лавандулова есенция и аромата на домашен хляб.
— Лейтенант Далас — усмихна се тя спокойно и отстъпи назад подканващо.
Стенният екран беше включен на телевизионно предаване-разговор, в което можеше да участва всеки, като изпрати холографското си изображения в студиото. Изглежда, тема на разговора бяха по-високите заплати за работещите майки, защото екранът беше претъпкан с жени и деца на различна възраст, споделящи личните си мнения.
— Колко мило, че се отбихте. Днес ми гостуваха толкова много хора. Това дава утеха. Искате ли сладкиши?
— С удоволствие — съгласи се Ив и се почувства като подмазвачка. Седна на канапето и огледа тесния апартамент. — Доколкото знам, вие с господин Файнщайн сте имали пекарна, нали?
— Точно така. — Гласът на Хета долетя от кухнята, примесен с шума на суетнята й. — Поддържахме я до преди няколко години и се справяхме чудесно. Хората обичат домашно приготвените храни. И ще ме извините за нескромността, но аз приготвям превъзходни пайове и торти.
— Вие доста често готвите у дома.
Хета влезе с поднос, върху който грееха изпечени до златисто сладкиши.