Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— По дяволите, какво е това?
— Съвременен вариант на корсета — обясни Леонардо. — Повдига гърдите — не че твоите са отпуснати, скъпа — и подчертава формите на тялото. Ще го украсим с малко дантела и с няколко перли. Не бива да бъде претрупано. — Той я накара да застане пред огледалото.
Ив с удивление осъзна, че изглежда много сексапилна, много женствена и дори позакръглена. Платът леко проблясваше, сякаш бе влажен. Дрехата очертаваше бедрата й и действително повдигаше бюста й. Тя нерешително промълви:
— Ами… предполагам, че е подходящо за… брачната нощ…
— За която и да е нощ — замечтано я прекъсна Мейвис. — О, Леонардо, ще ушиеш ли и на мен същата?
— Вече е готова, но е от червена коприна. Далас, стяга ли те някъде?
— Не. — Ив не можеше да повярва, че подобна дреха, която би трябвало да я стяга до посиняване, бе удобна като нощница. Наведе се, обърна се и изненадано възкликна: — Все едно, че е втора кожа.
— Отлично. Биф случайно откри плата в някакво забутано магазинче. А сега ще пробваме роклята. Прикачена е само с карфици, тъй че трябва да внимаваме. Вдигни ръцете си.
Помогна й да се облече и Ив забеляза, че платът е великолепен, макар сега да бе разчертан с креда. Роклята й се стори прекрасна, но Леонардо смръщи вежди и се зае с различни поправки. След малко промърмори:
— Деколтето е добре. Къде е огърлицата?
— Моля?
— Нали казах да помолиш Рурк да ти подари огърлица от скъпоценни камъни с меден обков.
— Не успях да издебна подходящ момент. Не мога ни в клин, ни в ръкав да поискам такъв скъп подарък.
Леонардо въздъхна, накара Ив да се обърне и двамата с Мейвис се спогледаха. После обгърна със сантиметъра бедрата на бъдещата булка и я обвини, че е отслабнала.
— Не, не съм.
— Отслабнала си най-малко килограм. Засега няма да стеснявам роклята. Гледай да си възвърнеш теглото.
Биф се приближи с парче плат, поднесе го към лицето й и побърза да се отдалечи, като си мърмореше под носа и записваше нещо в бележника си.
Леонардо го повика обратно:
— Ще покажеш ли на Ив другите модели, докато отбележа поправките в роклята?
Плешивият със замах включи монитора на стената.
— Както сама ще се убедиш, Леонардо се е съобразил с твоя начин на живот и с фигурата ти. Например този костюм е идеален за делови обяд, за пресконференции и така нататък. Не е строго официален, но е много шик. Изработен е от лимоненожълт памучен плат с копринени нишки.
— О, да, разбирам. — Костюмът й харесваше, но още повече й харесваше собственото й компютърно изображение, което демонстрираше дрехата. — Биф, разрешаваш ли да ти задам един въпрос?
— Да, лейтенант.
— Защо върху главата ти е татуирана карта?
Плешивият се усмихна.
— Защото нямам никакво чувство за ориентация. А сега да преминем към следващия модел.
Ив прегледа цяла дузина тоалети, накрая имаше чувството, че пред очите й се редуват разкошни бретонски дантели, кадифета, коприни. Всеки път, когато Мейвис изкажеше възхищението си от някоя дреха, тя я поръчваше. Какво от това, че ще бъде длъжница до края на живота си, щом може да накара най-добрата си приятелка поне за миг да забрави проблемите си.
Щом Леонардо приключи с втората проба, Трина накара Ив отново да облече робата и да седне пред огледалото. Свали й тюрбана. В този миг младата жена затвори очи. Усети как фризьорката разресва косата й и за миг се успокои, сетне настръхна, като си припомни къдриците, обагрени в розово. Когато Трина свърши и я подкани да се огледа, тя отвори очи, подготвена за най-лошото, ала жената в огледалото определено бе Ив Далас. Отначало си помисли, че са й изиграли лоша шега и че изобщо не са я подстригали. Когато се взря по-внимателно, забеляза, че косата й вече не стърчи и макар да изглежда небрежно сресана, сега е добре оформена и блестяща. Прическата подчертаваше овала на лицето й, скулите й.
Ив присви очи, прекара пръсти през кичурите и с удивление забеляза, че въпреки това косата й продължава да изглежда прекрасно.
— Да не би да си я изрусила? — подозрително попита тя.
— Не. Цветът на косата ти е с различни оттенъци, също като кожата на сърна.
— Моля?
— Виждала ли си сърнешка кожа? В нея се преливат различни цветове от червеникавокафяво до златисто, дори се виждат черни ивици. Бог е бил благосклонен към теб, за разлика от онзи, който те е подстригвал досега и който навярно е използвал ножици за подравняване на жив плет.
— Изглежда добре.
— Естествено. Аз съм гениална.
— Много си красива. — Внезапно Мейвис покри лицето си с длани и се разрида. — И скоро ще се омъжиш!