Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Супер си. Отивам да кажа на Съмърсет да ни сервира. А вие покажете на Далас новото ателие. — Тя хукна по коридора.
— Слава богу, че репортажът повдигна духа й — промълви Леонардо. — Имаше нужда от окуражаване, след като я уволниха от „Синята катерица“.
— Какво?
— Мръсниците я изритаха — промърмори Трина, докато поглъщаше поредния сандвич.
— Шефовете решили, че репутацията на клуба ще бъде накърнена, след като негова служителка е обвинена в убийство. Мейвис беше направо покрусена. Хрумна ми да поканя гости, за да я поразведрим. Извинявай, трябваше предварително да те попитам.
— Не се притеснявай, нямам нищо против. — Ив отново отпи от виното, за да добие повече смелост за онова, което я очакваше. — Предлагам да отидем в ателието, за да поработите върху мен.
Дванайсета глава
Оказа се, че страховете й са неоправдани. Да попаднеш в ръцете на Трина бе нищо, в сравнение с това да бъдеш измъчван от испанската инквизиция или да бъдеш изстрелян с пробен космически кораб към непозната планета. Отгоре на всичко след десетте години служба в полицията Ив бе свикнала да се сблъсква с различни опасности.
Ала все пак очите й се стрелкаха като на изплашен кон, когато фризьорката грабна ножицата.
— Слушай, може би е по-добре да…
— Не се бъркай в работата на специалистите — прекъсна я Трина и Ив за малко не се разплака от облекчение, когато тя отново остави ножицата. — Първо ще те поогледам.
Макар да не бе „въоръжена“, Ив настръхна, като я видя да се приближава.
— Имам специална програма за фризьорско майсторство. — Леонардо вдигна поглед от масата, отрупана с платове, които обсъждаше с Биф.
— Не ми е притрябвала. — За да докаже думите си, Трина обгърна лицето на Ив с широките си длани. Присви очи и прекара пръсти по челюстта й, чак до скулите, сетне одобрително заяви:
— Добра костна структура. Кой специалист си посещавала?
— Специалист ли? За какво?
— За да оформи лицето ти.
— Разчитам единствено на Господа.
Фризьорката смаяно замълча, изкикоти се, сетне се изсмя оглушително, сякаш надуваше ръждясала басова тръба.
— Бива си го твоето ченге, Мейвис.
— Далас е върхът! — завалено произнесе певицата. Настани се на съседния стол и се втренчи в тройното огледало. — Май няма да е зле да направиш и мен. Адвокатите намекнаха, че изглеждам много предизвикателно. По-добре да се превърна в скромна брюнетка или блондинка.
— Зарежи адвокатите. — Трина повдигна брадичката на Ив. — Имам нещо суперново, което ще накара съдиите да се ококорят. Ще боядисам косата ти в яркорозово, само връхчетата ще бъдат в сребристо. Това е последният писък на модата.
— Нима? — Певицата отметна сапфирените си къдрици и сериозно се замисли над предложението.
Трина се обърна към Ив:
— Знаеш ли какъв страхотен ефект ще постигнем, ако ми разрешиш да поизсветля някои кичури?
Ив изтръпна и решително заяви:
— Нали се разбрахме? Само подстригване — това е всичко.
— Добре, де, добре. — Фризьорката отметна косата й.
— И този цвят ли е дар от Бога? — Усмихна се и продължи да говори на себе си: — Очите са красиви. Веждите трябва да се пооформят, но това е лесна работа.
— Налей ми още вино, Мейвис. — Ив затвори очите си, които току-що бяха определени като „красиви“, и си каза, че дори да й обръснат косата, рано или късно тя отново ще порасне.
— А сега да се намокрим. — Трина закара стола на колелца до подвижната мивка и нареди на намръщената Ив: — Отпусни се, скъпа, затвори очи и само се наслаждавай. Казват, че правя най-добрия масаж.
Оказа се права. Дали от виното или от сръчните пръсти на Трина, Ив се поуспокои и съзнанието й като че се замъгли. Сякаш отдалеч дочу как Леонардо и Биф спорят за предимството на различни коприни, при изработването на вечерни тоалети с панталони. Дизайнерът беше програмирал класическа музика и цигулките сякаш стенеха, въздухът бе наситен с аромата на цветя.
Защо Пол Редфорд й разказа за китайската кутийка и за наркотиците? Ако е отишъл в жилището на Пандора и ги е взел, защо ще признава, че знае за съществуването им?
Може би блъфира? Дали пък това е някакъв трик? Може би кутийката изобщо не съществува? Или Редфорд е знаел, че вече е изчезнала…
Ив се стресна и изкрещя, когато усети върху лицето си нещо мокро и лепкаво.
— По дяволите, какво е…
— Специална маска. — Трина размаза още от отвратителната на вид каша. — Почиства порите като с вакуум. Престъпно е да занемаряваш хубавата си кожа. Мейвис, подай ми „Блясък“.