Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
Беше му се сторило, че пищи дете.
Направи усилие да се овладее, приближи се до Ив и й подаде чашата.
— Изпий това.
— Не искам…
— Изпий го или ще ти го излея направо в гърлото.
Ив понечи да избие чашата от ръката му, но вместо това се сви на кълбо и тихичко заплака. Съмърсет остави чашата, грижливо зави Ив с одеялото и излезе. Възнамеряваше незабавно да повика лекаря на Рурк.
Но на площадката на стълбата се сблъска със самия Рурк.
— Съмърсет, ти май никога не спиш.
— Лейтенант Далас не е добре…
Рурк изпусна куфарчето си и сграбчи иконома за реверите.
— Ранена ли е? Къде е сега?
— Сънувала е кошмар. Чух я, че крещи… — Той загуби обичайното си самообладание и нервно прекара пръсти през косата си. — Отказа да ми се подчинява. Тъкмо се готвех да повикам твоя лекар. Оставих я да лежи в апартамента й…
Рурк го отмести и се втурна към стаята на Ив. Съмърсет го сграбчи за ръката.
— Трябваше да ми кажеш какво са й причинили… не биваше да криеш…
Младият мъж поклати глава и продължи пътя си, като през рамо подвикна:
— Не се безпокой. Ще се погрижа за нея.
Откри Ив все още свита на кълбо и трепереща. Бе обзет едновременно от гняв и облекчение, от скръб и чувство за вина. Опита се да ги прогони, взе любимата жена в прегръдките си и промълви:
— Всичко е наред, Ив.
— Рурк! — Тя конвулсивно потръпна и се притисна към него. — Сънувах ужасен кошмар.
— Знам, миличката ми. — Рурк я целуна по слепоочието, овлажнено от пот.
— Кошмарите започнаха да ме преследват всяка нощ. И нищо не може да ги спре.
— Ив, защо не ми каза? — Той повдигна брадичката й и я погледна в очите. — Искам да бъдем заедно в трудните моменти.
— Нищо не може да ги спре — повтори тя, сякаш не го беше чула. — Постепенно спомените започнаха да нахлуват в съзнанието ми. А тази нощ си спомних всичко. — Тя сви ръце в юмруци и потърка лицето си. — Убила съм го, Рурк. Убила съм собствения си баща!
Тринайсета глава
Рурк я погледна право в очите, усети как все още цялата потръпва.
— Скъпа, имала си кошмар.
— Не, спомних си цялата истина.
Ив непрекъснато си повтаряше, че трябва да се овладее, за да приключи веднъж завинаги с този въпрос. Да, трябва да се овладее, да мисли като ченге, не като жена. Нито като изплашено до смърт дете.
— Видях всичко толкова ясно, сякаш се случваше в момента. Все още усещам ръцете на баща ми върху себе си. Намирах се в заключената стая в Далас. Където и да живеехме, той винаги ме заключваше. Веднъж опитах да се измъкна, но той осуети бягството ми. Оттогава започна да наема стаи на по-висок етаж и да заключва вратата отвън. Превърна ме в своя пленница. Мисля, че никой не знаеше за съществуването ми, тъй като никога не излизах. — Тя глухо се изкашля и усети, че гърлото я боли от писъците. — Моля те, дай ми вода!
— Изпий това. — Той й подаде чашата, която Съмърсет бе оставил.
— Не, не искам сънотворно. Трябва да ти разкажа всичко.
— Добре. Сега ще ти донеса вода. — Той стана и забеляза подозрителния й оглед. — Само вода, Ив, обещавам.
Тя му се довери и жадно отпи от чашата, която й донесе. Рурк приседна на стола, а младата жена продължи разказа си:
— От няколко седмици насам сънувах все тази стая. Постепенно в съзнанието ми започнаха да изплуват подробности. Дори отидох при доктор Майра. — Тя виновно го изгледа. — Скрих го от теб. Не можех да ти кажа онова, което започвах да подозирам.
— Но сега ще ми го кажеш — твърдо заяви той.
— Налага се. — Тя си пое въздух и се опита да си представи сцената, както си припомняше подробностите от огледа на някое местопрестъпление. — И така, спомних си, че лежах будна в онази стая и се надявах, че когато се върне, баща ми ще бъде прекалено пиян и няма да ме докосне.
Не беше необходимо да затваря очи, за да си представи отново мръсната стая и червената мигаща светлина, която проникваше през изцапаните прозорци.
— Беше ми студено. Той беше повредил климатичната инсталация и в стаята цареше студ. Дъхът излизаше на кълба от устата ми. — Тя потръпна, като че усети леден полъх. — Бях гладна. Потърсих нещо за ядене. Вкъщи никога нямаше храна, затова непрекъснато изпитвах глад. Тъкмо почиствах мухъла от едно парче сирене, когато баща ми се прибра.
Стори й се, че отново вижда как вратата се отваря, как ножът се изплъзва от ръцете й и тупва на пода. Искаше й се да стане и да закрачи из апартамента, за да успокои нервите си, но не се доверяваше на краката си.