Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Това пък какво е? О, защо ли питам! — Ив потръпна, затвори очи и се предаде. — Изобщо не ме интересува.
— Ще ти направя пълната процедура. — Трина намаза шията на Ив и започна да я масажира. — Много си напрегната, скъпа. Искаш ли да ти пусна някой готин филм по видеото?
— Не, не. Достатъчни са ми тези емоции.
— Както желаеш. Искаш ли да ми разкажеш за твоя човек? — Трина разгърна робата, с която Ив се бе преоблякла, и залепи покритите си с кал ръцете върху гърдите й. Когато Ив широко отвори очи и гневно я изгледа, тя се засмя. — Не се притеснявай, не си падам по жени. Твоят човек направо ще се побърка по циците ти, когато приключа с масажа.
— И досега не се е оплаквал. — Ив отново притвори клепачи. Чу как Трина пусна водата, сетне се върна и втри в косата й нещо, което ухаеше на ванилия. С ирония си каза, че жените плащат огромни суми за подобни неприятни процедури, следователно на повечето им хлопа дъската.
Силно стисна клепачи, когато намазаха лицето и гърдите й с някаква топла паста. Чуваше разговорите около себе си. Мейвис и Трина обсъждаха предимството на различни средства за разкрасяване. Леонардо и Биф спореха за линията и кройката на някаква дреха.
„Чиста лудост“ — помисли си тя и изстена, когато някой започна да масажира краката, сетне и ръцете й.
Все пак геройски го изтърпя и дори не потръпна, като дочу тихо бръмчене и нещо докосна веждите й. После долови и смеха на Мейвис, която флиртуваше с Леонардо, и се почувства безкрайно горда от саможертвата си. Беше се оставила в ръцете им само и само да угоди на приятелката си и да повдигне духа й. Това не беше по-маловажно от самото разследване.
Стисна още по-силно клепачи, когато чу щракането на ножицата и усети как Трина разресва и подстригва косата й. Каза си, че хич не я е грижа, че изобщо не се интересува от външния си вид, сетне, при едно по-силно подръпване, мислено изкрещя: „Господи, не й позволявай да ме скалпира!“
Опита се да мисли за работата си, наум преговори въпросите, които ще зададе на Редфорд и се опита да си представи какво ще й отговори продуцентът. Очакваше и повикване от командира във връзка с репортажа на Надин. Знаеше как да се справи с този проблем.
Налага се да се срещне с Пийбоди и с Фийни и да провери дали някои от данните, събрани от всекиго, ще съвпаднат. Трябва да се отбие и в заведението за стриптийз и да накара Крак да я запознае с някои редовни посетители. Някой може да е забелязал какво или кой е изплашил Бумър през онази нощ. Ами ако съшият човек е разговарял и с Хета…
Стресна се, когато Трина се залови да изстъргва калта от тялото й и обясни на нетърпеливия Леонардо:
— Ще бъде готова в пет часа. Не ме карай да бързам, когато съм в творчески подем. — Тя се усмихна на Ив и добави: — Имаш хубава кожа. Ще ти оставя няколко крема. Използвай ги, за да не загубиш естествената си красота.
Мейвис се втренчи в приятелката си и Ив се почувства като пациентка, просната върху операционната маса.
— Браво, Трина! Справила си се чудесно. Веждите й изглеждат съвсем естествени. Трябва само да боядиса ресниците си. Не мислиш ли, че трапчинката на брадичката й е очарователна?
— Мейвис — уморено промълви Ив, — не ме карай да ти отвъртя един шамар.
Певицата се усмихна.
— Пицата пристигна. Ето, опитай я. — Поднесе едно парченце към устата на приятелката си и добави: — Почакай само да видиш лицето си. Направо няма да се познаеш — кожата ти е толкова гладка.
Ив само измърмори, горещото сирене беше опарило небцето й. Трина зави косата й със сребрист тюрбан и обясни, че това е специална каска, съдържаща препарат, който прониква в корените.
Ив застана пред огледалото. Навярно си въобразяваше, но кожата й действително изглеждаше опъната и влажна, а когато предпазливо докосна страната си, усети, че лицето й е необикновено гладко. Ала не виждаше нито кичур изпод каската. Ето защо се осмели да попита:
— Останала ли ми е изобщо някаква коса?
— Разбира се. Хайде, Леонардо. Отстъпвам ти я за двайсет минути.
— Най-сетне. — Той сияйно се усмихна. — Свали си робата, Далас.
— О, слушай…
— Драга Ив, не бива да се смущаваш — все едно, че се събличаш пред лекар. Искам да пробваш подплатата на сватбената рокля. Навярно ще бъдат необходими известни поправки.
Тя си каза, че след като вече е била опипана от фризьорката, едва ли трябва да се стеснява, че ще застане гола пред толкова хора.
Когато свали робата, Леонардо се приближи до нея. Носеше някаква бяла материя и за секунда я обви около тялото й, сетне отстъпи крачка назад и изсумтя доволно.
Мейвис възкликна:
— Слушай, Далас, очите на Рурк направо ще изскочат, когато съблече роклята и види тази прелест.