Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Радвам се, че ви харесват. — Икономът целият засия. Това бе най-подходящото определение за усмивката, която озари каменното му лице, преди той да изчезне в коридора.
— Хайде, Далас, купонът едва сега започва.
— Мейвис, действително имам много работа… — запротестира Ив, но приятелката й насила я въведе в салона.
— Искаш ли нещо за пиене, Далас? — Леонардо се усмихна и я погледна умоляващо като кученце, което иска нещо. Съпротивата й се сломи.
— Да. Чаша вино, ако обичаш.
— Виното е първокласно, не, направо вълшебно. Приятно ми е, казвам се Биф. — Човекът с географската карта на темето протегна женствената си, деликатна ръка. — За мен е чест да се запозная с лейтенант Далас, приятелката на Мейвис. Прав си, Леонардо — продължи той и очите му проблеснаха зад розовите стъкла. — Коприна в бронзов цвят ще й подхожда най-добре.
— Биф е експерт по платовете — обясни Мейвис, като леко заваляше думите. — Работи при Леонардо от памтивека. Двамата ще приготвят всички тоалети за чеиза ти.
— За моя че…
— А това е Трина. Тя пък ще се заеме с косата ти.
— Не думай. — Ив почувства, че пребледнява и че ще припадне. — Ами… не смятам, че… — Ужасът й беше напълно оправдан — дори напълно лишена от суетност жена би изпитала паника пред перспективата да попадне в ръцете на фризьорка, чиято коса е обагрена във всички цветове на дъгата. — Нямам нужда от…
— Всичко ще бъде гратис — обяви Трина с глас, който напомняше скърцането на ръждясали панти. — Щом помагаш на Мейвис, до края на живота си ще те фризирам безплатно. — Сграбчи кичур от косата на Ив и заяви: — Хубав косъм, обаче колежката си е оставила ръцете при подстригването.
Леонардо й поднесе виното и Ив жадно отпи — в момента имаше нужда от алкохол. После се обърна към неканените гости:
— Беше ми приятно да се запознаем, но наистина имам много работа.
— О, невъзможно е. — Мейвис се вкопчи в ръката й като пиявица. — Хората са дошли да започнат работа по теб.
Ив усети, че й прилошава.
— Да започнат… какво да започнат?
— Ами роклята, прическата ти. Освен това вече устроихме на горния етаж ателие за тримата. Утре пристигат и другите работни пчелички.
— Какви… пчелички?
— Хората, които ще помагат за организирането на ревюто. — За разлика от любимата си Леонардо беше напълно трезвен и разбра, че Ив едва ли ще се зарадва на нашествието. Той стисна ръката на Мейвис, опитвайки се да охлади ентусиазма й. — Гълъбичке, може би точно сега Далас не иска домът й да гъмжи от непознати. Особено като се има предвид… — Той се поколеба, очевидно за да избегне неприятната тема. — Като се има предвид предстоящата й сватба.
— Но това е единственият начин да бъдем заедно и да довършим моделите за ревюто. — Мейвис извърна умоляващ поглед към приятелката си. — Нямаш нищо против, нали, Далас? Изобщо няма да ви пречим. И без това Леонардо ще бъде затрупан с работа. Някои модели трябва да се прекроят, други — да се променят, тъй като… тъй като сега Джери Фицджералд ще бъде главната фигура в ревюто.
— Много по-различна е — намеси се Биф. — От Пандора — добави той, изричайки името, което всички избягваха да споменат.
— Точно така. — Мейвис пресилено се усмихна. — Предстои много работа, а пък Рурк вече даде съгласието си. Къщата е толкова огромна, че дори няма да почувствате присъствието ни.
Ив ужасено си помисли: „Но как ще поддържаме мерките за сигурност, след като непрекъснато ще влизат и излизат непознати хора?“ Побърза да успокои приятелката си, макар самата тя да се чувстваше като на тръни.
— Казах ли ти, че всичко ще бъде наред? — Мейвис целуна Леонардо по брадичката. — Хей, Далас, обещах на Рурк да не ти позволя да работиш цяла нощ. Искам да те поглезя. Сядай при нас, ще вечеряме пица.
— За бога…
— Всичко върви като по ноти — отчаяно продължи Мейвис и се вкопчи в ръката на Ив. — Тази вечер по Канал 75 казаха, че имало нови улики. Споменаха и другите убийства и че били извършени заради някакъв наркотик. Ами че аз дори не познавам две от жертвите, значи не съм виновна. Ще открият истинския престъпник и всичко ще бъде наред.
— Може би ще ни отнеме още малко време… — Ив млъкна, като забеляза паниката в очите на приятелката си, и насила се усмихна. — Права си, скоро всичко ще бъде наред. Май спомена нещо за пица, а? Мисля, че ще ми дойде добре.