Безсмъртие в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Безсмъртие в смъртта». Краткое содержание книги:
— Веднага разбрах, че този път не е пиян до смърт. Ясно си спомням как изглеждаше. Косата му беше тъмнокестенява, а лицето му бе подпухнало от пиене. Навярно някога е бил хубав мъж, но сега от красотата му не бе останала и следа. Лицето му се загрозяваше и от спуканите капиляри, които го покриваха като с гъста мрежа. Ръцете му бяха огромни или само ми изглеждаха такива, тъй като бях много малка.
Рурк докосна рамото й и се опита да я успокои:
— Всичко това е минало. Вече не може да ти причини зло.
— Не. — „Освен в сънищата — помисли си тя. — В сънищата ми причинява неописуема болка.“ — Баща ми побесня, като разбра, че съм се хранила без негово разрешение.
— Господи! — Рурк още по-плътно я загърна с одеялото, тъй като тя продължаваше да трепери. Прииска му се да я нахрани, да я обгради с грижи и разкош, та завинаги да забрави какво е да си беден и гладен.
— Започна да ме бие. Ударите му валяха непрекъснато. — Гласът й пресекна и Ив се опита да се овладее. Каза си: „Представи си, че просто диктуваш рапорт.“ — Повали ме на земята и продължи да ме удря където завари. Плачех и крещях, молех го да престане. Той разкъса дрехите ми и пъхна пръстите си в мен. Болката беше неописуема, тъй като предишната вечер ме беше изнасилил. След миг отново ме възседна. Задъхваше се и ми шепнеше да бъда послушно момиче. Имах усещането, че разкъсва вътрешностите ми. Болката стана нетърпима и вкопчих нокти в лицето му. Навярно съм го издраскала до кръв, защото той напълно обезумя и счупи ръката ми.
Рурк рязко се изправи, закрачи из стаята, сетне натисна механизма за отваряне на прозорците. Чувстваше, че се задушава.
— Не си спомням точно какво се случи. Мисля, че припаднах, но дори тогава болката не намаля и не изчезна. Сякаш ме заливаха огромни, черни вълни от страдание. А той не преставаше. Внезапно ножът се озова в ръката ми. Не знам кога съм го сграбчила, но беше в ръката ми. Замахнах и го забих в него. — Тя изхлипа. — Продължих да нанасям удари с ножа. Всичко наоколо се изпръска с кръв. Усещах сладникавата й миризма. Изпълзях изпод него и отново го прободох, макар че навярно вече бе мъртъв. Рурк, съвсем ясно видях как коленича пред него, цялата обляна в кръв, и замахвам с ножа. Бях обезумяла от болка и от ярост и не можех да престана.
„Кой ли би могъл?“ — запита се Рурк.
— После се сгуших в ъгъла, за да се скрия от него. Мислех си, че като се изправи, със сигурност ще ме убие. Навярно съм заспала или съм припаднала, но когато се огледах, навън вече бе светло. Цялото тяло ме болеше. Прилоша ми. Повърнах, а после видях… видях трупа.
Рурк посегна към ръката й, която беше леденостудена.
— Достатъчно, Ив.
— Не, остави ме да довърша. Трябва да довърша. — Тя с мъка изговаряше думите, сякаш изтласкваше канари, затрупали сърцето й. — Видях трупа. Разбрах, че съм убила баща си, че полицаите ще дойдат и ще ме заключат в килия. В тъмна килия. Баща ми казваше, че така постъпват с всички лоши и непослушни деца. Отидох в банята и се измих. Изпитвах нетърпима болка в счупената ръка, но стисках зъби, защото не исках да попадна в затвора. Облякох се и прибрах всичките си вещи в една чанта. Страхувах се, че всеки момент баща ми ще стане и ще се нахвърли върху мен, но той продължаваше да лежи неподвижно — действително беше мъртъв. Излязох от сградата и тръгнах по улицата, която беше почти безлюдна, тъй като беше много рано. По едно време установих, че вече не нося чантата. Не си спомням дали съм я хвърлила или изгубила. Вървях дълго, после свърнах в една странична уличка, скрих се и зачаках да се стъмни.
Ив потърка устните си. Спомняше си мрака, вонята и страха, който я караше да забрави дори болката.
— Сетне отново забродих из улиците и вървях, докато почувствах, че краката не ме държат. Скрих се между боклукчийските кофи на друга задна уличка. Не зная колко съм останала между тях, ала полицаите ме откриха именно там. Само че по това време вече не си спомнях нищо — нямах представа какво се е случило, нито къде се намирам. Не знаех дори името си. Баща ми никога не ме наричаше по име.
— Казваш се Ив Далас. — Рурк обгърна лицето й с топлите си длани. — И този епизод от живота ти е приключил. Важното е, че си успяла да преодолееш травмата, да останеш жива. Спомни си цялата истина, но историята приключва до тук.
— Рурк — прошепна тя и осъзна, че никога не е обичала толкова много друг човек. — Грешиш. Трябва да заплатя за стореното, да си понеса последствията. Вече не мога да се омъжа за теб, а утре ще подам оставка.