Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Нима мислите, че съдържат някакъв наркотик?
— По очите й личеше, че е взимала нещо. — Помисли си, че докато е жива няма да забрави тези очи. — Да се надяваме, че в лабораторията ще открият нещо. Вземи проба и от кафето. — Все пак не разчиташе особено на резултатите от токсикологичния анализ. Та нали и при другите само убийства в кръвта на жертвите не беше открита нито следа от дрога. — Да, по очите й познах, че нещо не е наред. А усмивката й ме ужаси. Вече съм виждала тази усмивка — изписана по лицата на двама мъртъвци.
Пийбоди, която подреждаше пликчетата с веществени доказателства, вдигна глава и любопитно я изгледа.
— Мислите ли, че между това самоубийство и другите има някаква връзка?
— Мисля, че не е имало повод да посегне на живота си. Съриз Дивейн е била амбициозна жена, постигнала големи професионални успехи. Ще спазим процедурата, но отсега се обзалагам, че няма да открием мотив за самоубийство… И така, тя изпраща Рабит в правния отдел — продължи Ив, крачейки из кабинета. Отнякъде долиташе натрапчиво бръмчене. Тя нервно се огледа и се намръщи, когато забеляза как един телевизионен фургон още кръжи във въздуха. — Ако обичаш, спусни щорите. Писна ми от тези досадници.
— С най-голямо удоволствие. — Пийбоди затърси съответния бутон на таблото. — Видях Надин Фарст в един от вертолетите. Добре, че беше с предпазен колан. Така се беше подала навън, че имаше опасност да падне и да стане главната героиня в собствения си репортаж.
— Поне няма да изопачи истината — промърмори Ив и доволно кимна, когато щорите закриха прозрачните стени. После включи осветлението и отново заговори: — Искала е да се отпусне, да се подготви за предстоящия работен ден.
Отиде до хладилника и го отвори. Видя бутилки с безалкохолни напитки и с вино, плодове. Личеше си, че една от бутилките с вино е била отворена, после запушена със специална въздушна тапа, но липсваше чаша, която да подскаже, че Съриз е започнала да пие от сутринта. Всъщност странният й поглед едва ли можеше да се обясни с една-две чаши изпит алкохол.
Банята се намираше до кабинета и беше обзаведена с уред за хидромасаж, малка сауна и кабинка за повишаване на настроението. В шкафчето Ив откри купища таблетки: приспивателни, транквиланти и разрешени от закона хапчета за повишаване на тонуса.
— Нашата Съриз е допринасяла за разцвета на фармацевтичната промишленост — обърна се тя към Пийбоди. — Изпрати ги за анализ.
— Божичко, толкова са много, че би могла да открие собствена аптека. Кабината е настроена на „съсредоточаване“ и за последен път е използвана вчера сутринта.
— Да видим как е отпочивала. — Ив влезе в съседното помещение, което се оказа малка дневна. Тук имаше пълна система уреди за забавление и стол за сън, а обслужването се извършваше от дроид.
Елегантен сиво-зелен костюм беше грижливо сгънат върху масичката. Под нея бяха поставени обувки в същия цвят. В стъклената купа бяха прибрани бижута: масивна златна верижка, изящно изработени обеци и гривна, комбинирана с часовник и записващо устройство.
— Съблякла се е тук. Но защо?
— Някои хора си почиват по-добре без дрехи, които да ги притесняват — каза Пийбоди и се изчерви, когато Ив изпитателно я изгледа. Сетне побърза да добави: — Поне така съм чувала.
— Може би. Но Съриз не е била от тези хора. Асистентът й сподели, че никога не я е виждал да си сваля дори обувките, но ето че тя се оказва тайна нудистка. Изглежда невероятно.
Забеляза очила за виртуална реалност, оставени върху страничната облегалка на стола за сън, и промърмори:
— Може би все пак ги е използвала. Била е изнервена и раздразнена. Търсела е начин да се успокои. Излегнала се е на стола и се е озовала в един свят, който сама е програмирала. — Тя взе очилата и замислено ги огледа. Най-странното бе, че преди да умрат, Фитухю и Матиас също бяха „пътували“ в света на виртуалната реалност.
— Ще проверя в кое кътче на планетата се е пренесла и кога е използвала очилата. Предупреждавам те да ме зашеметиш с оръжието си, ако след това изпитам желание да се самоубия или да си почивам, като се съблека гола.
— Слушам, лейтенант.
Ив повдигна вежда и кисело допълни:
— Това не означава, че трябва да изпитваш удоволствие, изпълнявайки заповедта ми.
— В никакъв случай, лейтенант. — Пийбоди скръсти ръце на гърдите си и се втренчи в нея, готова да реагира при най-малкия признак на странно поведение.
Ив се усмихна, сложи си очилата и включи устройството, което показваше кога за последен път са използвани. След миг възкликна:
— Май се натъкнах на нещо важно. Използвала ги е днес сутринта, малко преди да излезе на покрива.