Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Там е срещнала баща ми — Алекс знаеше голяма част от историята от баба си. — Ал отивал на военен лагер във Форт Блис. Скоро след като са се оженили, отпътувал за Виетнам.
Стейси каза подигравателно:
— И след като баща ви умря, тя поиска да се върне при Рийд, но той я отблъсна. Тогава Селина започна да дава надежди на Джуниър. Знаеше, че той винаги я е желал, но го пренебрегваше заради Рийд. Безсрамно си играеше с Джуниър, мамейки го за бременността си. Подхвърляше му идеята да се омъжи за него, но това не можеше да стане, докато го имаше Рийд Ламбърт. Майка ви даваше напразни надежди на Джуниър. Направи живота му окаян. И щеше да продължи да го мами, ако беше останала жива — бившата госпожа Минтън си пое дълбоко дъх и продължи. — Радвах се, когато Селина умря.
У Алекс се породи ново съмнение.
— Къде бяхте онази вечер?
— Вкъщи. Разопаковах багажа си. Току-що се бях върнала от едноседмична почивка в Галвестън.
„Би ли лъгала за нещо, което така лесно може да се провери?“ — помисли Алекс.
— Вие сте се омъжила за Джуниър веднага след смъртта на майка ми.
— Точно така. Той имаше нужда от мен. Знаех, че съм само лекарство за неговата мъка, така както винаги съм знаела, че когато се люби с мен, той си представя, че го прави със Селина, защото всъщност искаше нея. Но нямах нищо против това, че ме използва. Готвех, грижех се за дрехите му, носех му храна в леглото.
Изражението й се промени, когато се върна назад в спомените.
— Направих се, че не забелязвам нищо, когато ми изневери за първи път. Естествено, бях съкрушена, но го разбирах. Когато излезехме, жените се тълпяха около него. Кой мъж би могъл да устои на такова голямо изкушение? Любовните му афери не траеха дълго. Бързо изгубваше интерес — тя сви ръце в юмруци. — След това се появяваше друга. И друга. Бих търпяла всичките му любовници, само и само да беше останал мой съпруг. Но той ме помоли за развод. В началото отказах. Джуниър продължи да ме моли, като казваше, че не му е приятно да ме наранява с изневерите си. Когато вече нямах друг избор, му дадох развод. Сърцето ми беше разбито, но му дадох това, което искаше, знаейки… знаейки — повтори, — че никоя друга жена не би била подходяща за него колкото мен. Мислех си, че ще умра от любов по него. Толкова го обичах.
Тя се отърси от спомените си и отново взе Алекс на прицел.
— И все още трябва да стоя и да гледам как се мести от жена на жена, търсейки през цялото време това, което аз мога и искам да му дам. Трябваше да гледам как танцува и как флиртува с вас тази вечер. С вас! Боже мой! — Тя изхлипа, повдигна лице към тавана и удари челото си с юмрук. — Вие искате да го погубите, а той не може да разбере това!
Свали ръката си и погледна Алекс втренчено.
— Вие сте отрова, госпожице Гейдър. Тази вечер се чувствам по същия начин, както преди двадесет и пет години.
Приближи се до нея и изсъска в лицето й:
— Бих искала никога да не се бяхте раждала.
Девойката пребледня и побърза да се измъкне от тоалетната.
— Вече се канех да вляза и да ви измъкна оттам — каза Джуниър, който я чакаше в коридора.
Отначало не забеляза, че цялата трепереше. Когато я погледна, започна да се безпокои:
— Алекс, какво има?
— Бих искала да се приберем в мотела.
— Лошо ли ви е? Какво…
— Моля ви! Ще говорим по пътя.
Без да каже нито дума повече, Джуниър я хвана за ръка и я поведе към гардероба, където поиска палтата им.
— Чакайте тук.
Влезе отново в клуба, заобиколи дансинга и се доближи до масата, където вечеряха. След кратък разговор с Енгъс и Сара Джоу се върна точно навреме, за да поеме палтата от гардеробиерката.
Качиха се в червения ягуар. Джуниър изчака тактично, докато се отдалечиха от клуба, и попита:
— Добре, какво се случи?
— Защо не ми казахте, че сте бил женен за Стейси Уолис?
Той я загледа втренчено, докато не стана твърде опасно за шофирането, после обърна глава и впери очи в пътя пред себе си.
— Защото не сте ме питала.
— Колко умно!
Тя облегна главата си на прозореца, чувствайки се така, сякаш беше получила удар с верига и очакваше втори. Точно когато си мислеше, че е разгадала всички интересуващи я любовни връзки в Пърсел, ето че се появи нова заплетена интрига.
— Толкова ли е важно? — попита Джуниър.
— Не знам. Кажете вие. Важно ли е?
— Не. Бракът ми с нея трая по-малко от година. Разделихме се като приятели.
— Вие мислите така. Тя все още ви обича.
Той примигна.
— В това именно беше проблемът. Любовта на Стейси е заробваща, собственическа. Тя ме задушаваше. Не можех да дишам. Ние…