Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
„Чакай! — извика Джейк и хукна към изчезващото момче. Кракът му закачи счупения робот, който приличаше на детско тракторче. Спъна се и падна на колене, като скъса панталона си. Не обърна внимание на болката и повтори:_ — Чакай! Трябва да ми кажеш защо е всичко това! И защо ми се случват такива неща!“_
„Заради Лъча — отговори момчето, от което вече се виждаха само очите — и заради Кулата. В края на краищата всички неща, дори Лъчите, служат на Тъмната кула. Да не мислиш, че с теб е различно?“
Джейк размаха ръце и се изправи.
„Ще го намеря ли? Ще намеря ли Стрелеца?“
„Не знам — отговори момчето. Гласът му сякаш идваше от милиони километри. — Само знам, че трябва да опиташ. Нямаш избор“
Непознатият изчезна. Баскетболното игрище в гората опустя. Единственият звук, който се чуваше, беше онзи едва доловим тътен на двигатели и Джейк потръпна. Имаше нещо неприятно в този звук — или машините бяха повредени и влияеха на розата или обратното. Всичко изглеждаше някак свързано.
Той взе старата баскетболна топка и стреля в коша. Коженото кълбо мина през обръча… и изчезна.
„Река — въздъхна гласът на непознатото момче. Приличаше на лек повей, сякаш идваше от далеч. — Отговорът е «река».“
4
Джейк се събуди с първия млечнобял зрак на зората и погледна към тавана на стаята си. Мислеше за човека в ресторант „Манхатън на съзнанието“, Аарон Дипно, който се мотаеше по Блийкър Стрийт, когато Боб Дилън беше никому неизвестен китарист. Аарон Диппо бе казал на Джейк следната гатанка:
Сега знаеше отговора. Реката течеше, имаше устие, корито и извор. Момчето от съня му бе казало отговора.
Изведнъж си спомни какво още беше казал Дипно: „Това е само половината отговор. Гатанката на Самсон е двузначна, приятелю мой“.
Джейк погледна часовника на нощното шкафче и видя, че е шест и двадесет. Беше време да става, ако искаше да излезе, преди родителите му да са се събудили. Днес нямаше да ходи на училище. За него училището беше приключило завинаги.
Отметна завивките, скочи на пода и видя, че коленете му са охлузени. Драскотините бяха пресни. Предишния ден бе ударил лявата си страна, когато се подхлъзна на тухлите и падна. Беше превързал главата си, след като припадна до розата, но на коленете му нямаше нищо.
— Това се е случило в съня — прошепна и установи, че изобщо не е изненадан.
Започна бързо да се облича.
5
На дъното на дрешника под безредно разхвърляните маратонки без връзки и комиксите за човека паяк той намери раницата, с която по-рано ходеше на училище. Грабна я и изпита носталгия по онези дни, когато животът изглеждаше толкова лесен.
Сложи вътре чиста риза, джинси, бельо и чорапи, после добави книгата с гатанки „Що е то?“ и „Чарли Пуф-Паф“. Преди да започне да рови в дрешника, беше оставил ключа на бюрото си и гласовете веднага се върнаха, но бяха далечни и приглушени. Освен това беше сигурен, че може да ги прогони, като стисне ключа, и това го успокои.
„Добре — помисли той, гледайки в раницата. Останало бе много място дори след като сложи книгите. — Какво още?“
За миг му се стори, че няма какво друго да вземе… после се сети.
6
Кабинетът на баща му миришеше на цигари и на амбиции. В единия ъгъл стоеше огромно бюро от тиково дърво. На отсрещната страна имаше три телевизионни монитора „Мицубиши“. Всеки бе настроен на някоя от конкурентните станции и нощем, когато баща му беше там, телевизорите предаваха висококачествения си образ с изключен звук.
Пердетата бяха спуснати и Джейк трябваше да запали лампата на бюрото, за да вижда. Изпитваше безпокойство. Ако баща му се събудеше и влезеше (и това беше възможно, защото независимо кога си лягаше и колко изпиваше, Елмър Чеймбърс спеше леко и ставаше рано), много щеше да се ядоса. Най-малкото това щеше да затрудни измъкването на Джейк. Колкото по-скоро се махнеше оттам, толкова по-добре щеше да се почувства.
Бюрото беше заключено, но Джейк знаеше къде е скрит ключът. Пъхна пръсти под попивателната и го извади. Отвори третото чекмедже, бръкна между папките и докосна студения метал.
Една дъска в коридора изскърца, той застина на мястото си. Звукът не се повтори и Джейк измъкна оръжието, което баща му пазеше за „домашна самоотбрана“ — автоматичен рюгер 44-ти калибър. Елмър Чеймбърс гордо го бе показал на Джейк в деня, когато го купи преди две години. Остана глух към нервните натяквания на съпругата си да скрие пистолета, преди някой да се е наранил.