Пустош

10

Оставаха два часа до залез слънце, затова продължиха да вървят. Пътят минаваше успоредно на пътеката на Лъча и две други обрасли с растителност по-малки пътеки се сляха с него. Отстрани на едната имаше мъх, разпилени останки от огромна каменна стена. Наблизо се бяха излегнали десетина тлъсти скунка и наблюдаваха пътниците със странните си златисти очи. Приличаха на замислени съдебни заседатели.

Пътят ставаше все по-широк и ясно очертан. Минаха покрай две отдавна запустели сгради. Роланд каза, че втората вероятно е била вятърна мелница. Според Сузана руините бяха обитавани от духове.

— Не бих се изненадал — отбеляза Стрелецът.

Прозаичният му тон смрази и двамата.

Когато мракът ги принуди да спрат, дърветата оредяваха и ветрецът, който ги бе преследвал цял ден, се бе превърнал в лек топъл повей. Земята пред тях продължаваше да се издига.

— След ден-два ще стигнем до върха на хребета — каза Роланд. — После ще видим.

— Какво? — попита Сузана, но той само сви рамене.

През нощта Еди отново се залови да дялка ключа, но не го осеняваше вдъхновение. Увереността и радостта, които изпита, когато ключът бе започнал да придобива очертания, го бяха напуснали. Пръстите му бяха несръчни. За пръв път от няколко месеца с копнеж се замисли колко хубаво би било, ако имаше малко хероин. Не много. Беше сигурен, че една доза ще го накара бързо да довърши работата си.

— Защо се усмихваш, Еди? — попита Роланд, който седеше от другата страна на огъня.

Ниските, раздухвани от вятъра пламъци капризно танцуваха между тях.

— Усмихвам ли се?

— Да.

— Мислех си колко са глупави някои хора. Слагаш ги в стая с шест врати, а те пак минават през стените. И после имат наглостта да ти го натякват.

— Ако се страхуваш от онова, което може да е зад вратата, може би минаването през стените изглежда по-безопасно.

Еди кимна.

— Може би.

Работеше бавно и се опитваше да види очертанията на дървото — особено онова малко „S“ на края. Установи, че е станало много неясно.

„Моля те, Господи, помогни ми да не го оплескам“ — помисли си, но ужасно се страхуваше, че вече е започнал да прави точно това. Накрая се отказа, върна на Стрелеца ключа, който изобщо не се беше променил, и се сгуши под една от кожите. Пет минути по-късно отново засънува момчето и старото игрище на Марки Авеню.