Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Господин Мартин, президентът на железопътната компания, отишъл в Сейнт Луис на проверка. Планът му бил да се вози с „Бърлингтън Зефир“ до Топика, където същия следобед дъщеря му щяла да свири на първата си продукция по пиано. Само че Зефир не успял да потегли. Явно в горивото била попаднала вода.
(„Ти ли сипа вода в горивото, машинисте Боб? — питаше се Джейк. — Бас държа, че си ти, подло куче!“)
А всички други влакове били заминали в различни посоки! Положението изглеждало безнадеждно.
Някой подръпна господин Мартин за ръката. Беше чистачът Боб, само че той сега никак не приличаше на чистач. Бе свалил омазнения гащеризон и бе облякъл чиста униформа. На главата му се мъдреше старата му машинистка фуражка.
— Чарли е ей-там, в онзи резервен коловоз — каза той. — Чарли ще ви откара до Топика, господин Мартин. С Чарли ще пристигнете тъкмо на време за продукцията на дъщеря ви.
— С тази стара парна машина ли? — сопна се господин Бригс. — По залез слънце Чарли ще е още на сто километра от Топика!
— Ще се справи — настояваше Боб. — Знам, че ще се справи, защото не влачи цял влак! Между другото, в свободното си време аз му почиствам машината и котела.
— Нека опитаме — съгласи се господин Мартин. — Много ще ми е мъчно, ако изпусна първата продукция на Сузана!
Чарли бе съвсем готов за път — Машинистът Боб го бе напълнил с въглища, а пещта чак се бе зачервила от горещина. Боб помогна на господин Мартин да се настани в кабината и за пръв път от години изкара Чарли на главната линия. После натисна лоста ПЪРВА ПРЕДНА, дръпна шнура на свирката и Чарли нададе стария смел вик „ТУ-ТУУУУУУУ!“
В цял Сейнт Луис децата чуха този възглас и хукнаха по дворовете да гледат как минава старият парен локомотив.
— Чарли! Чарли се завърна! Урааа!
Влакът пуфтеше през града, набираше скорост и всички му махаха, а той надуваше свирката като в добрите стари времена: ТУ-ТУУУУУУ!
Тутуп-тутуп — трополяха колелата!
Пуф-паф, пуф-паф — виеше се парата над комина!
Трик-трак, трик-трак — потропваха въглищата в пещта!
Говорете засили! Говорете за енергия! Йо-хо-хо, ура! Чарли никога не се бе движил с такава скорост! Пейзажът наоколо се сливаше в цветно петно зад стъклото! Дори надминаваха колите по шосе №41, сякаш изобщо не се движеха!
— Хопала! — провикна се господин Мартин и хвърли шапката си. — Това се казва локомотив, Боб! Не знам защо го пенсионирахме! И как успяваш да хвърляш въглища толкова бързо?
Машинистът Боб само се усмихна, защото знаеше, че Чарли сам хвърля въглища в пещта. А изпод тутуп-тутуп, пуф-паф, пуф-паф и трик-трак, трик-трак той дочуваше старата му песен.
Чарли успява да закара господин Мартин навреме за продукцията (разбира се), а Сузана се изчервява от радост, като вижда стария си приятел Чарли (разбира се), и всички се връщат в Сейнт Луис заедно, а Сузана през цялото време опъва с все сила шнура на свирката. Господин Мартин праща Чарли и машиниста Боб да возят децата в увеселителния парк „Средният свят“ в Калифорния и
и там ще ги намерите и до-ден днешен да возят веселите деца насам-натам из този свят от светлини, музика и истинско веселие. Косата на машиниста Боб побеля, а Чарли не е приказлив като едно време, но и двамата са пълни със сили и енергия, а от време на време децата чуват старата песен, която Чарли пее с тих, дрезгав глас.
КРАЙ
— Не ми задавай глупави въпроси, и няма да играя глупави игрички — промърмори Джейк, разглеждайки последната картинка. На нея се виждаше Чарли Пуф-Паф, който тегли две претъпкани вагончета с весели деца от влакчето на ужасите до въртележката. Машинистът Боб седи в кабината, дърпа шнура на свирката и изглежда по-щастлив от прасе в кочина. Джейк предполагаше, че усмивката на машиниста Боб би трябвало да предава неизказано щастие, но на него тя по му приличаше на налудничаво ухилена гримаса. И Чарли, и машинистът Боб приличаха на побъркани… а колкото повече гледаше децата, се убеждаваше, че на лицата им е изписан ужас. „Пуснете ни да слезем от този влак — сякаш викаха те. — Моля ви, пуснете ни да слезем живи.“
Пуф-Паф влак щастлив да бъда, докато умра,
Джейк затвори книжката и замислено се вгледа в нея. После отново я отвори и запрелиства страниците, ограждайки някои думи и фрази, които сякаш сами му се набиваха на очи.
Железопътната компания „Средният свят“… Машиниста Боб… тих, дрезгав глас… ТУ-ТУУУУ… първият му истински приятел, откакто жена му бе починала преди много, много години в Ню Йорк… господин Мартин… светът върви напред… Сузана…