Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Роланд кимна. Устните му се разтеглиха в усмивка.
— Знам. Какво е? Готов ли си най-сетне да ми кажеш?
— Мисля, че ще бъде част от онова нещо, ка-тет.
Апатията на Роланд изчезна. Погледна замислено събеседника си, но не каза нищо.
— Погледни.
Еди разгърна парчето кожа.
„Няма да има полза! — изведнъж извика Хенри. Гласът му беше толкова силен, че младежът трепна. — Това е някакво тъпо издялано нещо! Ще му хвърли един поглед и ще се изсмее. Ще ти се подиграва. Ще каже: «Я гледай! Какво е издялкало маминото детенце!»“
— Млъкни — измънка Еди.
Стрелецът вдигна вежди в недоумение.
— Не говоря на теб — промърмори младежът. Роланд кимна, сякаш изобщо не беше изненадан.
— Брат ти често се появява в спомените ти, нали?
Еди се втренчи в него. Предметът, който дялкаше, още беше увит в кожата. После се усмихна. Усмивката му беше неприятна.
— Не толкова често, както по-рано. И слава Богу.
— Така е. Спомените тежат на човешкото сърце… Какво си направил? Покажи ми го, моля те.
Еди му подаде предмета. Почти завършен, ключът стърчеше от ясеновото дърво като женска глава на носа на кораб… или като дръжката на меч, забит в камък. Еди не съзнаваше колко умело е възпроизвел очертанията на ключа, който бе видял в огъня. Предполагаше, че никога няма да успее да го стори, докато не намери съответната ключалка. Но беше сигурен в едно — това бе най-хубавата дърворезба, която бе правил.
— Господи, колко е красив! — възкликна Роланд. От апатията в гласа му нямаше и следа. Говореше с удивление и благоговение, каквито Еди не бе чувал дотогава. — Готов е, нали?
— Не съвсем. — Младежът прокара палец по зъбците. — Остава ми още малко работа. Извивката в края не е както трябва. Не знам откъде ми хрумна, но съм сигурен.
— Това е твоята тайна. Това не беше въпрос.
— Да. Но да пукна, ако знам какво означава.
Роланд се огледа. Еди проследи погледа му и видя Сузана. Почувства известно успокоение от факта, че Роланд я бе чул пръв.
— Какво правите по това време? Бъбрите ли си? — Видя дървения ключ и кимна. — Чудех се кога ще се решиш да го покажеш. Хубав е. Не знам за какво е, но е адски хубав.
— Имаш ли представа каква врата би могъл да отвори? — обърна се Роланд към Еди.
— Не. Но може да послужи за нещо, макар още да не е готов. — Той му подаде ключа. — Искам да го пазиш.
Роланд не посегна да го вземе, а се вгледа изпитателно в него.
— Защо?
— Защото… защото мисля, че някой ми нареди така.
— Кой?
„Твоето момче“ — изведнъж си помисли Еди и мигновено осъзна, че това е самата истина. Но не искаше да го каже. Не желаеше да споменава името на момчето. Това можеше отново да изкара от равновесие Стрелеца.
— Не знам. Но мисля, че трябва да опиташ.
Роланд нерешително протегна ръка към ключа. Пръстите му го докоснаха и по ключа сякаш премина ярък блясък. Изчезна толкова бързо, че Еди не беше сигурен дали наистина го е видял. Може би беше само отразена звездна светлина.
Стрелецът стисна ключа. За миг лицето му остана безизразно. После свъси вежди и наклони глава, сякаш се вслушваше в нещо.
— Какво има? — попита Сузана. — Чуваш ли…
— Ш-шт!
Озадаченото му изражение постепенно се замени с учудване. Погледна Еди, сетне Сузана и пак Еди. Очите му се изпълниха със силни чувства — досущ чаша, потопена в извор.
— Роланд? — изплашено попита Еди. — Добре ли си?
Стрелецът шепнеше нещо, но младежът не чуваше думите му.
Сузана изглеждаше уплашена. Погледна отчаяно Еди, сякаш питаше: „Какво му направи?“ Той стисна ръката й.
— Мисля, че всичко е наред.
Пръстите на Роланд се бяха вкопчили в ключа. Еди се уплаши, че ще го пречупи на две, но дървото беше здраво. Стрелецът преглътна. Адамовата му ябълка се вдигаше и спускаше, докато се опитваше да каже нещо. Изведнъж извика със силен и ясен глас:
— НЯМА ГИ! ГЛАСОВЕТЕ ИЗЧЕЗНАХА!
Погледна спътниците си и Еди видя нещо, което не бе очаквал.
Роланд от Гилеад плачеше.
2
За пръв път в онази нощ Стрелецът спа дълбоко и не сънува нищо. В ръката си стискаше недовършения ключ.
3
В един друг свят, но под сянката на същия ка-тет, Джейк Чеймбърс сънуваше най-яркия сън през живота си.
Разхождаше се из преплетени клони — останки от стара гора — мъртва зона от паднали дървета и трънливи храсталаци, които се впиваха в глезените му и се опитваха да отмъкнат маратонките му. Приближи се до рехав пояс от по-млади дървета — вероятно елши или букове. Беше градско момче и единственото, което със сигурност знаеше за дърветата, беше, че някои имат листа, други — иглички. Видя пътека между тях. Тръгна по нея, придвижвайки се малко по-бързо. Пред него имаше поляна.