Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Остави химикала. Защо тези думи и фрази сами му се набиват на очи? Тази за Ню Йорк бе ясна, но останалите? И защо тази книга? Нямаше никакво съмнение, че е било съдено да я купи. Сигурен бе, че ако нямаше достатъчно пари, просто щеше да я грабне и да офейка. Но защо? Чувстваше, че е като стрелката на компас. Стрелката не разбира нищо от магнитни полюси, тя си знае, че трябва да се насочи в определена посока, независимо дали й харесва или не.
Джейк бе сигурен единствено в това, че се чувства безкрайно уморен и че ако скоро не се търкулне в леглото, ще заспи на бюрото си. Свали ризата, после отново плъзна поглед по корицата.
Тази усмивка. Просто не й вярваше.
Ни най-малко.
23
Не заспа веднага, както се надяваше. Гласовете отново заспориха дали бил жив или мъртъв и не го оставяха да заспи. Най-сетне се изправи в леглото със затворени очи, притиснал юмруци към слепоочията си.
— Млъкнете! — викна им. — Млъкнете! Цял ден ви нямаше, махайте се!
„Ще се махна, ако той признае, че съм мъртъв“ — запъваше се единият.
„Ще се махна, ако вземе да се огледа и признае, че съм жив“ — сопна се другият.
На Джейк му идваше да се разкрещи. Вече не издържаше — усещаше как писъкът се надига в гърлото му. Отвори очи и забеляза панталоните си, преметнати на стола пред бюрото, и му хрумна нещо. Скочи от леглото, отиде до стола и попипа десния джоб на панталоните.
Сребърният ключ бе там и в мига, когато го докосна, гласовете млъкнаха.
„Кажи му — мислено изрече Джейк, без дори да знае към кого се обръща. — Кажи му да държи ключа. Ключът изгонва гласовете.“
Върна се в леглото и три минути след като положи глава на възглавницата, заспа дълбоко, здраво стиснал ключа.
III. Вратата и демонът
1
Еди заспиваше, когато някакъв глас ясно прошепна в ухото му: „Кажи му да вземе ключа. Той ще прогони гласовете.“
Надигна се и трескаво се огледа. Сузана спеше дълбоко. Гласът не е бил нейният.
Нито на някой друг, както личеше по всичко. От осем дни вървяха из гората, следвайки пътя на Лъча и вечерта се бяха приютили в малка долина. Вляво бучеше буен поток, отправил се в същата посока като тях, на югоизток. Вдясно се издигаше стръмен склон, обрасъл с ели. Никой не нарушаваше покоя им. Сузана спеше, а Роланд беше буден. Седеше сгушен в одеялото си досами потока и се взираше в мрака.
„Кажи му да вземе ключа. Той ще прогони гласовете“.
Еди се поколеба само за миг. Роланд едва съумяваше да запази душевното си равновесие. Везните се накланяха не накъдето трябваше, а най-лошото беше, че никой освен него не го осъзнаваше. На този етап младежът беше готов да се хване за която и да е сламка.
Вместо възглавница бе сложил под главата си сгъната еленова кожа. Бръкна под нея и извади вързоп, увит в парче кожа. Приближи се до Роланд. Разтревожи се, когато Стрелецът не го забеляза. Усети го едва когато стигна на по-малко от четири крачки от незащитения му гръб. По-рано — при това до неотдавна — Роланд разбираше, че Еди е буден, преди младежът да е станал. Долавяше промяната в дишането му.
„Беше по-нащрек на брега, когато лежеше ни жив, ни умрял, след като онзи отвратителен омар го ухапа“ — мрачно помисли Еди.
Най-после Роланд обърна глава и го погледна. Очите му блестяха от болка и умора, но младежът знаеше, че това е само привидно. В погледа на Стрелеца се четеше нарастващо объркване, което сигурно щеше да се превърне в лудост, ако продължеше да се развива безпрепятствено. Сърцето на Еди се сви от състрадание.
— Не можеш ли да заспиш? — попита Роланд. Говореше бавно, сякаш беше упоен.
— Тъкмо заспивах, но се събудих. Слушай…
— Мисля, че се готвя да умра.
Яркият блясък бе изчезнал от очите му, които сега приличаха на бездънни кладенци. Еди потрепери — по-скоро от безизразния поглед на Стрелеца, отколкото от думите му.
Знаеш ли какво се надявам да ни очаква в края на пътя?
— Роланд…
— Тишина — въздъхна Роланд. — Само тишина. Това ще бъде достатъчно. Край… на всичко.
Притисна с длани слепоочията си и Еди си помисли: „Виждал съм и някой друг да прави същото. Немного отдавна. Но кой беше? И къде?“
Това, разбира се, беше смешно. От два месеца не бе виждал другиго, освен Роланд и Сузана. Но имаше чувството, че е срещал и още някого.
— Слушай, аз майсторя нещо.