Пътешествието на Хиеро

— „Бил съм на такива места на север — обясни му мечока. — Лоши са, зли, там живеят нечисти създания, ти ги наричаш хора-плъхове. Но те са доста неподвижни и като вас (с Лучара) нямат добро обоняние и слух. Не се страхувам от такива места“.

Хиеро разбра, че мечокът наистина е бил в развалините на древните градове на Канда. Попита защо му е било нужно това, но отговорът беше уклончив.

— „Старшите ни заставяха да ходим там“ — съобщи Хърм.

Свещеникът направи извод, че най-вероятно, посещението на такива опасни места, се явява за народа на Хърм своеобразен изпит за зрелост. Той обясни на мечока, че гигантските южни Градове на Смъртта никак не приличат на напуснатите от хората селища в Канда. Огромни са и десетки пъти по-опасни. Докато го слушаше, Лучара кимаше с глава.

— Няколко такива градове се намират в Д’Алви — каза тя. — Но освен слугите на Нечестивия, никой не се осмелява да ги посещава. Говори се, че в тях се крият страшни и удивителни създания, каквито на друго място няма да намериш.

— „Може и така да е — отвърна мечокът. — Аз ще бъда много внимателен. Но щом така и така ще ходим по тези места, защо трябва излишно да се безпокоим?“

— Моят народ притежава странни инструменти — продължи девойката. — Казват, че са много древни, отпреди Гибелта, или са копирани от стари образци. Пазят ги доверени свещеници и някои хора с благороден произход. Когато трябва да се мине близо до Градовете на Смъртта или през пустините, тези инструменти ги взимат със себе си. Те показват има ли невидима смърт.

— Да — каза Хиеро, докато внимателно разглеждаше готовия приклад на арбалета и го изглаждаше с нож. — Зная за какво говориш. Ние също имаме такива устройства. Това, което наричаш невидима смърт, всъщност е радиацията. Ние не можем да я унищожим, нито да я произведем, но знаем, какво представлява. — Той постави настрана оръжието, загледа се в спускащото се към хоризонта слънце, след което продължи. — Докато ти си с нас, такива прибори няма да ти са необходими. Клотц и аз сме научени да определяме нивото на радиация. Ние умеем да я усещаме. И съм сигурен, че и косматия ни приятел също е способен да го прави без допълнителни средства. — Той се обърна към Хърм и мечокът потвърди, че добре познава опасността от радиацията и умее да определя източниците й.

Лучара се изуми. Жизненият й опит не беше малък, независимо от възрастта й, но с проявяването на всяка нова способност на Хиеро и се струваше, че в сравнение с нея, той е същество от по-висш ранг. В душата си чувствуваше, че гордостта й за благородния произход, не е нещо повече от защита против очевидния факт, че този чужденец от далечния Север с нищо не е по-лош от девойката на варварския Юг. Както и да се кичи с високото си положение, в сравнение с нея, той е по-възрастен, по-умен и по-образован.

Но девойката умееше да скрива емоциите си. А вроденото уважение към човешката личност не позволяваше на Хиеро да сондира мозъка й, и като всеки влюбен човек продължаваше да се терзае от съмнения. Но външно също запазваше пълно спокойствие.

— Нека разгледаме картите — предложи по едно време той. — Движим се прекалено бързо и скоро ще се окажем на опасните места. Ти чу ли жабите миналата нощ?

Пронизителният хор на амфибиите ги преследва през цялата нощ и пътешествениците разбираха, какво означава това. Приближаваха огромното блато, а във въздуха се усещаха изпаренията му.

Хиеро предпазливо разгърна картата. В средата синееше Вътрешното море. Широк и почти правоъгълен полуостров се вдаваше навътре в езерото от североизток. И в основата му Сврачешкото блато, отбелязано с яркозелен цвят, плътно се допираше до чистата вода и границите им се сливаха в продължение на много километри. На това място се виждаха няколко черни кръгчета — така се означаваха полупотъналите древни градове. Те се намираха точно по маршрута им само на един дневен преход.

— Виж — произнесе свещеникът и посочи югоизточния ъгъл на морето, — това кръгче може да означава единствено Ниана, пристанищния град за който ми разказва. А тук — показалецът му последва вълнообразната линия на изток — е нарисуван пътя, където са те пленили търговците. Хващам се на бас, че червеното петно на юг от морето е пустинята на Смъртта. Гледай, до нея има три кръгчета, също древни градове, а един от тях е на самата граница на пустинята. Тези три града са означени и на моята карта. Там ще търся това за което ме изпратиха.