Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Да, мога да се съглася — каза Бени. Тази сутрин той беше разговарял с Ханан Бар-Ел. Специалистите от Тел Авив също бяха стигнали до такива изводи. — Изглежда, познаваш експлозивите, Майк.
— Служил съм в армията — отговори детективът.
— И какво точно си правил в армията? — попита Рут.
О’Донован я погледна мълчаливо.
— Боя се, че не много — отговори накрая той.
Думите му бяха изречени така мрачно, че Рут веднага реши, че иска да научи повече за живота на О’Донован. Тя наблюдаваше светлите му очи, които за миг изгубиха остротата на погледа, червеникавите вежди, свити в лека бръчка над носа му. Тъмнорусата му коса беше гъста като козина, а бръсначът бе одраскал леко бузата му. Поиска й се да докосне лицето му.
— Ами зъбът? — настоя Бени.
— Би трябвало да са готови вече. Може ли да отвориш вратата?
Бени я бутна и О’Донован извика към общото помещение:
— Байндър, изпрати тук Дейвис.
— Слушам, сър — отговори иронично Байндър, но бързо отиде към дъното и скоро Арон Дейвис се появи на вратата. Много висок негър на около четиридесет години, Дейвис носеше очила със златни рамки и имаше слабост към костюми на Армани. Беше елегантен, интелигентен детектив, много по-зрял от останалите в участъка. О’Донован не можеше да е сигурен, че Байндър или Манкузо ще се държат достатъчно прилично в присъствието на Рут. Докато Дейвис от своя страна изобщо не се интересуваше от бели жени и ги наричаше „морски риби“.
— Господа? — предложи услугите си с оперетен бас Дейвис.
— Къде беше? — попита О’Донован.
— На задната седалка. — Дейвис често се оттегляше в дъното на залата, за да се концентрира върху досиетата си. О’Донован се усмихна.
— Арон Дейвис. Запознай се с Бенжамин и Рут Баум. Те са от Израел.
— За мен е удоволствие — поклони се в отговор на кимването им Дейвис. „Откачени бели. Женят се за малки момиченца“ — помисли той.
— Дейвис, провери телекса. Трябва да има съобщение за мен от Епщайн от патологията. Ще бъде списък с химически съставки.
— Готово.
О’Донован остана с двамата Баум в кабинета. Чакаха напрегнато. После стомахът му изкърка и той го удари с длан. Заповяда му: „Тихо!“
— Трябва да хапнеш — посочи Рут към кесията от закусвалнята.
— Няма нищо. Ще изчакам.
— Ако те е срам, ще ти правя компания. Баща ми ме взе, преди да успея да обядвам.
— В такъв случай… — О’Донован започна да отваря кесията.
— Още една черна точка в бащиното ми досие — въздъхна Бени.
— А то вече е пълно — каза му Рут. Тя стана, разкопча палтото си и го остави върху облегалката на стола. Отдолу беше с тъмнозелен пуловер с висока яка, а когато О’Донован зърна горната част на тялото й, бързо наведе очи и започна да развива хартията, с която беше увит сандвичът. — Обаче се хващам на бас, че ти си ял. Нали, татко? — добави тя.
— Познаваш ме, Рути — мушна се с пръст в корема Баум. — Джобовете ми винаги са пълни с бисквити.
Рут се ухили и приближи бюрото на О’Донован. Зъбите й бяха снежнобели, а върху бузите й се появиха малки трапчинки. Той раздели сандвича и й подаде половината.
— Бетеявон. — Тя седна и си отхапа.
— Моля? — О’Донован отвори кутийката кока-кола.
— Означава „добър апетит“. Винаги ли ядеш еврейски деликатеси?
— Байндър научи всички ни. Той е местен. — Изненаданите погледи на гостите му накараха О’Донован да се засмее. — В участъка ни влиза и бижутерският квартал. Човек свиква с жаргона.
Рут дъвчеше и кимна бавно, като че ли събира досие.
Арон Дейвис се появи с лист от телекс.
— Сигурно е това, О-Ди.
— Благодаря. Остани. — О’Донован искаше да балансира чувството за неудобство, което изпитваше. Дейвис се облегна върху рамката на вратата.
В телекса пишеше:
ОТ ЛАБОРАТОРИЯТА ДО ЦЕНТЪР-СЕВЕР. АНАЛИЗ НА СЪДЪРЖАНИЕТО И СТРУКТУРАТА.
Не се споменаваше думата „зъб“, защото О’Донован беше помолил Епщайн да му съобщи резултатите извън официалните канали.
ВЪЗРАСТЕН БИОПРОДУКТ: ЕМАЙЛ 8%, ДЕНТИН 47%, ПУЛПА 23%, НЕСКЪПОЦЕННА СПЛАВ, ЗАПЪЛВАЩА ПУЛПОТОМИЯ 21%, ВКЛЮЧВАЩА НИКЕЛ, БЕРИЛИЙ, СРЕБРО, КОБАЛТ. НЕЗНАЧИТЕЛНИ СЛЕДИ ОТ ВЪГЛЕРОД И ЧОВЕШКА КРЪВ, ГРУПА Б ОТРИЦАТЕЛНА.
Списъкът свършваше с две думи в долния десен ъгъл:
НИКАКВИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ.
О’Донован се облегна и въздъхна притеснено.
— Страхотно — измърмори той. Подаде разпечатката на Баум, който погледна страницата и посочи телефона на О’Донован.
— Може ли?
— Разбира се.
— С чужбина?
— Става — отговори О’Донован.
Бени стана и се надвеси над бюрото. Започна да набира номера.