Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Мартин се намръщи недоволно. Ако сега се размекнеше, щеше да рискува всичко постигнато дотук. Не можеше да причини това зло на хората, които се беше клел да защитава. Те му вярваха, помагаха му, бяха загубили всичко заради него. Не заради една жена, заради някакво мимолетно чувство!
Той пое дълбоко въздух и отново се барикадира зад сарказма си.
— Ау, тук вони! Не усещате ли? — Хората наоколо поклатиха глава и Мартин изпитателно подуши въздуха.
— Да, да, вони! Кога за последен път сте се къпали, а? Не бива да обиждате изискания нос на нашата висока гостенка! Заповядвам ви от днес нататък да се къпете веднъж седмично. С топла вода!
Разнесе се възмутен шепот.
— Това е нездравословно! — провикна се някой. — Изтънява ти кожата!
— Защото мръсотията е така здраво полепнала, че заедно с нея трябва да смъкнеш и кожата! — засмя се една от слугините и думите й бяха посрещнати с одобрителни викове.
— Леле, а после всички ще ухаем на лавандула! — изохка театрално ковачът и размаха един кокал пред лицето си.
— Говоря ви съвсем сериозно. Всеки петък ще се топли вода и ще се приготвят ведра. Всеки трябва да се изкъпе и да се изтърка с брезова кора. А госпожица Изабела ще ми прави компания в моето ведро!
— Никога — изфуча възмутено Изабела. — Какво си позволявате?
— Жалко, вече си го представях съвсем живо. Би било прекрасно да се плискаме заедно във ведрото. Е, тогава ще поканя Констанца. Ти няма да ме разочароваш, нали, миличка?
Констанца се облегна на стола му и Мартин нежно я щипна по бузката. Тя му се усмихна и очите й блеснаха щастливо.
— Естествено, Мартин, с радост ще те поглезя. За мен ще бъде удоволствие да те натъркам с ароматен сапун и да разтрия мускулите ти. — Тя хвърли тържествуващ поглед към Изабела и нежно плъзна пръсти по бедрото на Мартин.
Изабела изпита болка от тази проява на близост и в същото време се ядоса на това чувство. Мартин извъртя очи и се усмихна.
— Защо не се сетих веднага? — промърмори той. — Отдавна усещах, че ни липсва известна… култура.
Той се ухили и отново хвърли поглед към Изабела. Усещаше, че стрелата му е улучила точно в целта. Гордостта й забраняваше да изкрещи, но лицето й издаваше, че с мъка запазва самообладание. Той знаеше как да я засегне. В същото време съзнаваше, че хапливите подигравки едва успяват да го опазят от изпепеляващия огън, който Изабела беше разпалила у него. Не биваше да му позволява да се разгори.
Изабела стисна зъби и изгледа унищожително Констанца. Дано се удави във ведрото с топла вода! Стана стремително с намерение да напусне трапезата. Това беше неучтиво, тъй като Мартин все още седеше на стола си и нямаше никакво намерение да стане от масата. Но в залата на рицаря разбойник никой не се притесняваше за правилата на учтивостта: Следователно и тя не беше длъжна да ги спазва. Изабела се завъртя и се спъна в Констанца, която продължаваше да стои до Мартин и нежно да милва коляното му.
Младата жена нададе болезнен вик и политна напред. Падна и болезнено удари коленете си в каменния под. Тръстиката, с която бяха покрити плочите, не намали силата на удара. Тя се опря на ръцете си и сведе глава. Изчерви се като рак и не можа да удържи гнева си. В първия миг седящите наоколо се спогледаха ужасено, веднага след това проехтя гръмогласен смях.
Мартин скочи и бързо я вдигна на ръце.
— Наранихте ли се, Ваше височество? — попита той и погледна загрижено тъмночервеното, й лице.
На челото се бяха образували две дълбоки бръчки.
— Не! — изсъска тя. — Веднага ме пуснете!
— Дори не мисля — отговори засмяно той и я изнесе от залата.
Изабела размаха ръце и крака, за да се освободи.
— Спокойно, принцесо, иначе ще ви пусна да паднете — опита се да я успокои Мартин и се засили да прескочи мръсното поточе, което пресичаше двора.
— Разбойник! — изпъшка тя и се изви в ръцете му.
Мартин загуби равновесие, Изабела се изплъзна от прегръдката му и падна тежко в калното поточе.
Обитателите на руината изскочиха от залата, за да видят какво става, и се запревиваха от смях, като видяха как принцесата се изправи, цялата в кал, и се погледна смаяно.
— Ужасно съжалявам — заекна Мартин, който също беше доста омърлян.
— О, наистина ли? — Изабела грабна парче кал и го хвърли по него. Въпреки сляпата си ярост улучи доста точно.
В първия момент той остана като втрещен, но когато по гърдите му потече воняща тиня, се потърси от отвращение и преодоля смайването си.