Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Тогава ме научете — помоли той. — Мисля, че мога да науча много неща от вас, Ваше височество.
— Аз пък мисля, че нямам никакво желание да разговарям с вас.
— Жалко, защото това би осмислило самотните ми часове. Като принцеса вие със сигурност сте преизпълнена с ум, доброта, любов към ближния и доброжелателност.
— Колко принцеси познавате, та се осмелявате да правите такива сравнения? — попита малко несигурно Изабела.
— Няколко. Но досега не бях срещал толкова злобна, превзета, упорита, своенравна, дръзка и красива като вас.
Изабела го изгледа унищожително. Не биваше да продължава този разговор — Мартин заплашваше да срути отбранителната стена, която беше издигнала около себе си.
Той провря глава през малкото прозорче и я погледна право в очите. Сините светкавици я улучиха незабавно в сърцето. Зави й се свят.
— Е, какво ще кажете? Макар че думите ви звучат сухо, в очите ви свети желание за повече общуване. Или ви е страх да седнете на трапезата ми?
— Не съм страхлива — отговори сковано тя и сведе поглед.
Иначе кой знае какво още щеше да прочете в очите й!
— Тогава заповядайте! — извика Мартин и думите прозвучаха като заповед. Примамливият аромат на печеното предизвика спазми в стомаха й. След оскъдното хранене през последните дни копнееше да хапне печено месо. Несигурно посегна към косата си, за да подреди непокорните къдрици, пооправи роклята си и излезе от стаята.
Мартин я очакваше на вратата. Подаде й ръка и двамата закрачиха тържествено между локвите, купчините боклук и крякащите пилета към входа на залата в главната къща.
Изабела не повярва на очите си. Стените бяха украсени със свежа зеленина, подът беше покрит с прясна трева. Дългата трапеза в средата на помещението се огъваше под тежестта на прекрасни ястия: месни пастети, печено, плодове, сладкиши, стомни с бира и мехове с вино. Между тях бяха разпръснати цветя, чиниите бяха украсени с пресни подправки.
Изабела огледа учудено празнично наредената трапеза.
— Но това е дивеч — рече изненадано тя.
— Точно така. Елен с цариградско грозде, заешко печено с парченца сланина и пастет от фазан с диви подправки. Царско угощение, нали?
— Това е дивеч — повтори Изабела. — Откъде го имате?
— От гората, откъде другаде?
— Вие сте лишен от правата си и не ви е позволено да ловувате в гората. Бракониерите се наказват със смърт!
Мартин изобщо не се трогна. Само вдигна рамене и подуши ароматите откъм масата.
— Колко хубаво мирише! Готвачката наистина се е постарала. Благодаря ти, мамо Агнес!
Едрата жена с мърляво боне на главата изкриви лице в широка усмивка.
— Заповядайте, господин рицарю, и да ви е сладко!
Мартин седна начело на масата, след като настани Изабела на стола вдясно от себе си.
Младата дама се присъедини неохотно към веселата компания. Освен рицаря Рудолф и няколко други мъже, които може би също бяха рицари, на трапезата седяха селяни, слугини, ратаи и всякакви простосмъртни и посягаха жадно към вкусните блюда.
Изабела забеляза Матилда, която седеше до Рудолф, и се намръщи недоволно. Двамата си разменяха влюбени погледи. Рудолф й избираше най-вкусните късчета месо и тя му се усмихваше сладко-сладко. От време на време се навеждаше и нежно го целуваше по бузата.
Останалите мъже и жени сякаш не забелязваха това скандално поведение. Всеки беше зает да натъпче стомаха си с прекрасното печено.
Изабела погледа известно време сътрапезниците си, после извърна глава, отвратена от маниерите им.
— Не сте ли гладна, Изабела? — попита, дъвчейки, Мартин. — Празничната вечеря се дава във ваша чест. Не всеки ден ни гостува толкова високопоставена личност. Ще ми е много мъчно, ако останете гладна.
— Нима искате да се храня заедно с тази паплач? Не виждате ли, че се държат като животни?
Мартин спря да дъвче и я изгледа учудено. След малко избухна в смях.
— Чухте ли? Нашата гостенка не иска да се храни на една маса с нас, защото нямате маниери! — Той се облегна назад в стола си и огледа приведените гърбове на хората си. На устните му играеше подигравателна усмивка. — Трябва да кажа, че тя е напълно права. Само се погледнете! Не е редно да ровите с пръсти в яденето. А като пиете, изливате вино върху дрехите си! Това не са маниери на изискани хора. А ние всички сме изискани, нали? — Отговори му общ смях. — От днес нататък ще използвате вилица, за да набождате месото и сиренето, и лъжица, когато ядете супа.
— Да не искаш да умрем от глад пред пълните чинии? — попита сърдит мъжки глас и останалите закимаха в знак на съгласие.
— Не искам да обиждаме госпожица Изабела с поведението си. Какво ще си помисли за нас? Че сме разбойници без маниери?