Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Имаш ли деца? — попита тя в полуздрача на осветената от свещи стая.
Стреснат от следобедната си дрямка, Джони промърмори нещо несвързано и тя помисли, че той не е чул въпроса й.
— Чудех се дали имаш деца?
— Защо? — попита той, като автоматично се подготви да се защитава, ако Елизабет тръгне да го обвинява за минали грехове.
— Просто исках да знам — при неговия предпазлив отговор тя усети как се изпълва със завист заради това, че някоя друга може би е родила негово дете.
— Не съм съвсем сигурен — опита се отново да увърта той.
— Моля те, кажи ми — настоя Елизабет.
Той въздъхна, разбирайки от тона й, че няма да е възможно да избегне този разговор.
— Няколко — неохотно си призна той.
— Това е твърде неясно.
— Няма нищо неясно, аз просто никога не спя с девственици, така че е трудно да се прогнозират резултатите, а понякога и самото признаване на детето не е толкова лесна работа, дори и да съм сигурен, че то е мое.
— Да не би да искаш да кажеш, че жените са били женени?
Той въздъхна отново.
— Да, но защо подхвана тази тема?
— Просто си мислех колко хубаво би било да имам дете от теб.
— О, Господи… — но докато изричаше това възклицание, умът на Джони продължаваше да работи.
— Не се притеснявай. Никога не съм искала нещо насила.
— Според мен вече е малко късно да обсъждаме тези неща — каза Джони, който в никакъв случай не бе притеснен, тъй като бе отработил до съвършенство способността да отклонява неудобните въпроси, но все пак реши да бъде по-предпазлив.
Той отдръпна ръката си от нейното тяло, извъртя се страни, подпря главата си с ръка и я загледа изпитателно.
— Може би искаш да кажеш, че е трябвало да помисля за вероятните последици от нашата любов? — попита той, като се чудеше какъв обрат ще вземе този разговор. Обикновено, щом станеше въпрос за тези неща, възможностите бяха две — женитба или пари.
— Никой от нас не помисли за това — меко отговори Елизабет. — Недей да се тревожиш. Аз не се опитвам да извлека някакви изгоди за себе си.
— Носят се слухове, че ти си безплодна — внимателно каза той, като си помисли, че една от възможностите бе отпаднала. Що се отнасяше до парите, той бе щедър към своите любовници. Просто не бе свикнал да ги вини в леглото.
— Ето виждаш ли, няма от какво да се боиш — бързо отвърна тя. В очите й се появиха сълзи и долната й устна започна да трепери. Елизабет никога не се бе поддавала на своята слабост; все пак се надяваше, че е способна да има деца.
— Господи, съжалявам — прошепна Джони и се пресегна да я прегърне. — Не исках да се показвам като безчувствен пън — извини й се той, докато я галеше нежно по косата. Елизабет хлипаше. Нейните студени сълзи се стичаха по бузите й и падаха на гърдите му.
— Моля те, скъпа, не плачи — прошепна Джони. — Може би някой ден ти ще имаш дете.
Думите му звучаха толкова необикновено в контекста на насладата, която бе свикнал да търси в любовта, че за момент той се усъмни в собствената си нормалност. Истината беше, че бе развълнуван от нейното нещастие и тя му изглеждаше толкова уязвима и беззащитна.
— Това не е твой проблем — каза Елизабет, като се мъчеше да не се поддава на мъката си. Съзнаваше, че темата за децата не е сред най-предпочитаните от Джони. На всичко отгоре всеки път, щом станеше въпрос за това, старото усещане за празнота я караше да се чувства крайно потисната. — Смятай този разговор за приключен.
— Похвално — отвърна Джони със завидна бързина. Той бе типичен представител на мъжката каста и предпочиташе животът да му носи удоволствия, а не проблеми. Нямаше строги правила за богатите перове. Обикновено плътските наслади на аристократите завършваха без притеснения за самите тях. Законът се отнасяше само за бедните и за хората от средна ръка, които трябваше да се женят за майките на своите деца.