Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
Като спомена името Манфред, нещо в мен щракна.
— Знаех го — измърморих, без да се замисля. Идеята, че Манфред е магьосник, ми се струваше напълно приемлива, макар да нямах и най-малка представа защо трябва да е така. Казах на Клара, че е възможно в някакьв момент вече да съм си мислела това, макар и досега да не знам какво точно е един магьосник.
— Разбира се, че знаеш — увери ме Клара с широка усмивка.
— Но аз ти казвам, че не знам. Клара ме изгледа озадачено.
— Сигурна ли си, че не си спомняш как нагуалът ти го обясни?
— Не. Наистина не помня.
— За нас магьосникът е човек, който чрез дисциплина и постоянство може да разчупи границите на естественото възприятие — каза Клара с тон на лектор.
— От това нещата съвсем не стават по-ясни — казах аз. — Как Манфред може да прави всичко това?
Тя явно разбра объркването ми.
— Струва ми се, че отново се разбираме погрешно, Тайша. Не говоря само за Манфред. На теб още не ти е стигнало до съзнанието, че всички ние в тази къща сме магьосници. Не само нагуалът, Манфред и аз, но и останалите четиринадесет души, които още не си виждала. Всички ние сме магьосници, абстрактни същества. Ако ти искаш да мислиш за магьосниците като за нещо конкретно, с всичките им ритуали и магически билета, мога само да ти кажа, че такива конкретни магьосници съществуват, но няма да ги намериш в тази къща.
Очевидно ние пак следвахме различен ход на мисли. Аз говорех за Манфред, а тя говореше за хора, които дори не бях зървала. И едва тогава, след като ми го каза толкова пряко, най-после проумях, че Клара, г-н Абелар и останалите неуловими хора, за които непрекъснато споменаваха, всички те са магьосници. Но вместо да й задам повече въпроси, аз си спомних съвета й и реших, че ще е по-добре да си замълча.
Тя продължи да ми обяснява, че абстрактните магьосници търсят свобода, като развиват способността си за възприятие; докато конкретните магьосници, подобно на традиционните магьосници, живели в древно Мексико, се стремели към лична сила и удовлетворение, като увеличавали чувството си за собствена значимост.
— Какво лошо има да се стремят към лично удовлетворение? — попитах аз, като отпих глътка вода от чашата на нощното шкафче.
— Дай й на Тайша да поддържа конкретните магьосници — каза тя със загрижен вид. — Нищо чудно, че нагуалът ти е дал тези кристални копия.
Въпреки обещанието ми да запазвам спокойствие, при споменаването на кристалите отново ме обляха нервни вълни. Стомахът започна да ме присвива толкова силно, че си помислих сериозно дали не се разболявам от някакъв грип.
— Почти ми е невъзможно да ти обясня какво правим ние, а още по-трудно ми е да ти предам защо го правим — каза Клара. — Трябва да зададеш тези въпроси на твоя учител.
— На моя учител ли?
— Ти не ме слушаш, Тайша. Вече ти казах, че ти имаш учител. Още не си я срещала, защото нямаш нужната енергия. За да се срещнеш с нея, необходима ти е десетократно повече енергия, отколкото за да се срещнеш с нагуала, а ти още не си се възстановила от тази среща. Още изглеждаш зеленикаво-пепелява.
— Струва ми се, че съм хванала някакъв грип — казах аз. Отново ми се зави свят.
Клара поклати глава.
— Хванала си тежък случай на глезотия — вметна тя, преди да продължи. — Нагуалът също може да ти обясни всяко нещо, за което го попиташ. Единственият проблем е, че ти го възприемаш като мъж и поговори ли повече от пет минути, ти със сигурност ще проявиш женския си нрав. Затова твоят учител трябва да бъде жена.
— Не преувеличаваш ли твърде много целия този въпрос с мъжкото и женското? — казах аз и се опитах да стана от леглото.
Чувствах се отмаляла и краката ми трепереха. Стаята започна да се върти и едва не загубих съзнание. Клара светкавично ме хвана за раменете.
— Скоро ще разберем дали правя прекалено голям въпрос от това — каза тя. — Хайде да излезем навън и да поседим в сянката на някое дърво. Може да се посъвземеш от свежия въздух.
Тя ми помогна да си облека едно дълго яке и панталони и ме поведе като инвалид през стаята на път към задния двор.
Седнахме на едни рогозки под огромното сапоте, което засенчваше почти целия двор. Веднъж бях попитала Клара дали може да ям от плодовете му. Тя ми изшътка и каза: „Просто яж, но не говори за това.“ Правех, както ми каза, но оттогава винаги се чувствах гузна, сякаш бях обидила дървото.
Седяхме мълчаливо, заслушани как вятърът прошумоляваше през листата. Беше прохладно и спокойно. Почувствах как напрежението ми се стопи и ми стана добре. След малко Манфред се приближи бавно откъм ъгъла на къщата, където си имаше своя стая. На вратата й беше изрязан отвор със закачена над него люлееща се вратичка, така че той можеше да влиза и излиза, когато си поиска. Той дойде до мен и започна да ми ближе ръката. Вгледах се в одухотворените му очи и видях, че сме най-добрите приятели. Като по неизречена покана той скочи в скута ми и се намести удобно. Погалих меката му копринена козина и изпитах най-дълбока обич към него. В пристъп на необяснимо съчувствие аз се наведох и го прегърнах. И след това осъзнах, че съм се разплакала, толкова ми беше домъчняло за него.