Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Коглайн поклати глава.
— Въпреки че дори Елфите да бяха останали, а Федерацията да нямаше такова влияние, Призраците може би пак щяха да се появят. Празнината се отвори, когато си заминаха Друидите. Нямаше как да не се случи. — Въздъхна. — Аланон не го предвиди, а трябваше. Той не бе подготвен за израждането на същества като Призраците. Правеше всичко възможно да държи в безопасност Четирите земи, докато беше жив и живя колкото се може повече.
— Прекалено малко е направил и от двете, очевидно — намеси се Уокър.
Коглайн го погледна и гневът в гласа му беше осезателен.
— Е, Уокър Бо! Може би някой ден ще имаш възможност да покажеш, че се справяш по-добре. За миг настана тишина, докато двамата се гледаха в мрака. След това Коглайн отмести поглед. — Трябва да разберете какво са Призраците. Те са паразити. Те съществуват само в нещо живо, а мъртвите напускат. Влизат в човек, поглъщат го и се превръщат в него. Но поради някаква причина резултатите не винаги са едни и същи. Младият Пар сигурно си спомня жената в гората, която видяха с Кол при първата ни среща. Тя беше обсебила един смъртен, но бе толкова дива, колкото и което и да е животно. Но спомняш ли си малкото момиче от Хребета Тофър?
Пръстите му сякаш погалиха бузата на Пар, който бе изпълнен със спомена за чудовището, на което го дадоха Паяците Гноми. Още усещаше докосването и чуваше как го моли: „Прегърни ме! Прегърни ме!“ в желанието си да го обсеби. Той потрепера.
Коглайн го хвана за ръката.
— Онова също беше Призрак, но по-труден за откриване. Те се крият в човешки образи. Някои са гротескни във външния си вид — те лесно се разпознават. Другите се разкриват по-трудно.
— Но защо едните се различават от другите? — несигурно попита Пар.
Челото на Коглайн се смръщи.
— Аланон не знае и това. Призраците са запазили тайната си дори от него.
Старецът се загледа настрани, после отново се обърна. На лицето му бе изписано отчаяние.
— Това е като порочен кръг. Болестта се разпростира, докато всички се заразят. Всеки Призрак може да я пренесе. Тяхната магия им позволява да преодоляват почти всяка защита. Колкото повече се появяват, толкова по-силни стават. Какво бихте направили, за да спрете епидемия, чийто източник е неизвестен, симптомите не се разпознават, докато не е пуснала корени, а лечението е все още тайна?
Членовете на малката групичка напрегнато се спогледаха в тишината. Накрая Рен каза:
— Имат ли някаква цел, в това което правят, Коглайн? Нещо повече от това просто да заразяват живи същества? Мислят ли както всички ни или… нямат мозък?
Пар погледна момичето с нескрито възхищение. Това бе най-добрия въпрос, който бяха задали. Той трябваше да се сети и да попита за това.
Коглайн бавно потърка ръце.
— Мислят като нас, момиче, а най-вероятно е, че имат някаква цел, но тя остава неясна.
— Да ни унищожат — предположи Морган. — Сигурно това е целта им.
— Мисля, че ще направят нещо повече — Коглайн поклати глава.
Изведнъж Пар си спомни сънищата, които им беше изпратил Аланон — кошмари за свят, в който всичко бе черно, а животът се беше смалил до нещо неразпознаваемо. Червени очи премигваха като огньове и сенчести форми прелитаха всред мъгла и дим.
Това искаха да направят Призраците — разбра той.
Без да се замисли, погледна към Рен и видя въпроса си отразен в нейните очи. Инстинктивно разбра за какво мисли тя. Видя го отразено и в очите на Уокър Бо. Те бяха споделили сънищата, които ги свързваха и за миг мислите им бяха едни и същи.
— Коглайн бавно повдигна лицето си и го измъкна от сянката, която го покриваше досега.
— Нещо води Призраците — прошепна той. — Тук има сила, която надминава всичко, известно ни досега…
Остави изречението незавършено, сякаш нямаше сила да изговори края. Слушателите му се спогледаха.
— Какво трябва да направим? — попита накрая Рен. Старецът се надигна с мъка.
— Ами това, за което сме дошли тук, момиче — да чуем какво ще ни каже Аланон.
Той бавно се отдалечи. Никой не го повика.
ГЛАВА 15
Разделиха се един по един и се оттеглиха в уединение, за да се занимаят със собствените си мисли. Очите им неуморно шареха по блестящата долина, покрита с черни скали и се връщаха отново към Рога на пъкала, като внимателно проверяваха, дали няма ново раздвижване във водите му.