Молитвената песен

— Преди двадесет години ние с Аланон се бихме заедно срещу ордите на злите духове и се мъчихме да не ги допуснем в града на елфите Арборлон. Битката беше ожесточена. Младият Еден Елеседил — той посочи към един русокос елф, малко по-възрастен от Брин — още не беше роден. Дядо му, великият Ивънтайн, беше крал на елфите. Тогава за последен път кракът на Аланон стъпи на тези земи. Оттогава никой не е виждал друида, младежо от Вейл. Той не е идвал в Кълхейвън. Не е идвал в Източната земя. Какво ще кажеш на това?

Джеър поклати глава:

— Не знам защо не е минал оттук. Не знам къде е отишъл. Знам само накъде се запъти — а заедно с него и сестра ми. Знам също, че той със сигурност е бил в Източната земя. — Обърна се към Слантър. — Този следотърсач го е проследил от Мейлморд до дома ми на запад.

Изчака потвърждение, но гномът не каза нищо.

— Вече двадесет години никой не е виждал Аланон — обади се друг старейшина на Съвета.

— И никой никога не е разговарял с Краля на Сребърната река — добави трети.

— Аз разговарях с него — каза Джеър. — Баща ми също е говорил с него. Той е помогнал на баща ми и на девойката елф да избягат от злите духове и да отидат в Арборлон.

Брауърк продължи да го наблюдава внимателно:

— Познавам баща ти, младежо. Той наистина дойде в Арборлон и помогна на елфите в борбата им срещу злите духове. Говореше се, че притежава камъни на елфите, точно както ни каза преди малко. Но ти си ги взел от дома и си ги дал на Краля на Сребърната река, нали така?

— Размених ги срещу магията, която мога да използвам — потвърди бързо Джеър. — Срещу едно желание, което мога да използвам, за да спася Брин. Срещу един Кристал на виденията, с който да я открия. И срещу сила за онези, които ще ме придружат и помогнат.

Брауърк погледна Гарет Джакс. Майсторът на бойните изкуства потвърди думите на младежа от Вейл с кимване на глава:

— Видях с очите си Кристала, за който той говори. Наистина е магически. Показа ни лицето на едно момиче. Джеър твърди, че това е лицето на сестра му.

Елфът, който беше представен като Еден Елеседил, неочаквано стана. Беше висок, със светла кожа, а русата му коса се спускаше до раменете:

— Баща ми много пъти ми е разказвал за Уил Омсфорд. Винаги е казвал, че той е почтен човек. Не мисля, че негов син би могъл да говори нещо друго, освен истината.

— Освен, ако не приема въображаемото за истина — подхвърли един от старейшините. — Трудно е да се повярва на тази история.

— Но водите на реката наистина са замърсени. — припомни друг. — На всички е известно, че някой ден Призраците Морди ще ги отровят, мъчейки си да ни унищожат.

— Както каза, на всички е известно — вметна първият. — А това едва ли е доказателство за нещо.

Намесиха се и други и започнаха да спорят доколко може да се вярва на разказа на Джеър. Брауърк вдигна рязко ръка:

— Моля ви за тишина, старейшини! Спомнете си за какво сме се събрали! — Обърна се към Джеър. — За издирването, ако наистина има такова, ти се нуждаеш от помощта ни. Нищо няма да направиш без помощ, младежо от Вейл. Между теб и мястото, което наричаш Извор на небесата, има армии от гноми. Ясно ти е, че никой от нас не е бил там, където отиваш, нито е виждал извора на водите на Сребърната река. — Той се огледа, като зачака потвърждение. — Следователно, за да ти помогнем, ние първо трябва да знаем какво точно ще правим. Трябва да ти повярваме. А как можем да повярваме на нещо, което ние лично не познаваме? Как можем да сме сигурни, че това, което ни казваш, е истина?