Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Не бих ви излъгал — изчерви се Джеър.
— Несъзнателно, може би — изрази старейшината мислите си на глас. — Нито една лъжа не е умишлена. Но понякога това, в което вярваме, че е истина, се оказва лъжа, която ни подвежда. Възможно е случаят да е точно такъв. Възможно е…
— Възможно е, ако продължим да си губим времето в разсъждения, да стане твърде късно да направим каквото и да било, за да спасим Брин! — Джеър напълно загуби самообладание. — Не съм се заблудил в нищо! Това, което ви разказах, наистина ми се случи!
Дочуха се недоволни гласове, но Брауърк направи знак на присъстващите да се успокоят и млъкнат:
— Покажи ни торбичката със Сребърния прах. Така ще можем донякъде да повярваме на думите ти — нареди му той. Младежът от Вейл го погледна безпомощно:
— Това няма да ви помогне. Прахът прилича на най-обикновен пясък.
— Пясък ли? — възкликна възмутено един от старейшините. — Само си губим времето, Брауърк.
— Тогава поне ни покажи Кристала — въздъхна Брауърк. — Или ни докажи по някакъв друг начин, че това, което ни каза, е истина — настоя друг член на Съвета.
Джеър усети как възможността да убеди джуджетата в каквото и да било бързо му се изплъзва из ръцете. Само неколцина от Съвета, ако изобщо имаше такива, вярваха в това, което им разказа. Изобщо не бяха виждали Аланон и Брин. Никой от тях не беше чувал някой да е говорил с Краля на Сребърната река. А те май изобщо не вярваха, че наистина има такова същество. На всичкото отгоре им каза, че заменил камъните на елфите срещу магии, които те не можеха дори да видят.
— Само си губим времето, Брауърк — повтори първият старейшина.
— Оставете някой друг да разпитва младежа от Вейл, а ние да се залавяме за работата си — обади се глас от залата.
И други започнаха да изразяват мнението си на глас и този път призивите на Брауърк към тишина бяха заглушени от викове. Всички присъстващи, и членовете на съвета, и останалите, настояваха заседанието да бъде незабавно прекратено.
— Знаех си, че така ще стане — прошепна неочаквано Слантър зад гърба на младежа от Вейл.
Джеър почервеня от гняв. Стигнал беше чак до тук и беше преживял прекалено много, за да се остави да бъде отритнат точно сега. Дай ни доказателство, настояваха те. Накарай ни да повярваме.
Е добре. Той знаеше как да ги накара да повярват!
Изведнъж пристъпи напред, вдигна високо ръце и ги протегна към сенките на пътеката, която водеше до срещуположната страна на мястото, където се намираше. Жестът беше толкова драматичен, че изведнъж всички млъкнаха и обърнаха глави, за да видят какво им сочеше. Там нямаше нищо, нищо освен тъмнина…
После Джеър запя песента на желанията бързо и пронизително. От нищото във въздуха се появи висока черна фигура, загърната в плащ, с качулка на главата.
Това беше Аланон.
Всички присъстващи ахнаха смаяни. Мъжете изтеглиха мечове и дълги ножове от ножниците, скочиха на крака и се скупчиха, за да отблъснат сянката, която изникна от мрака. Под качулката тъмното сухо лице се вдигна към светлината и очите му се впиха в членовете на Съвета. Тогава Джеър спря да пее и друидът изчезна.
Младежът от Вейл отново се обърна към Брауърк. Джуджета го бяха зяпнали с широко отворени очи.
— Сега вярваш ли ми? — попита тихо Джеър. — Каза, че го познаваш. Каза, че сте се били заедно при Арборлон. Това друидът ли беше?
Брауърк кимна бавно с глава:
— Това беше Аланон.
— Значи вече си сигурен, че съм се срещал с него — каза Джеър.
Всички присъстващи се обърнаха и се вторачиха в младежа от Вейл, възбудени и потресени от случилото се. Джеър чу зад себе си хихикането на Слантър, тих нервен кикот. Поглед на Гарет Джакс с крайчеца на окото си. Майсторът на бойните изкуства го зяпаше с любопитство, почти изумен.
— Казах ви истината — каза Джеър на Брауърк. — Трябва да отида дълбоко в Анар и да открия Извора на небесата. Аланон ще бъде там със сестра ми. А сега ми отговорете — ще ми помогнете ли или не?
Брауърк погледна старейшините и попита:
— Вие какво ще кажете?
— Вярвам във всичко, което ни каза — продума най-после един от тях.