![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво! — извика Ричард и очите му блеснаха радостно.
— Аз да стана крал-покровител на светия град! Но това е победа, истинска победа! Едва ли може да се желае нещо повече! Пък и едва ли бихме постигнали толкова с нашите войски, които не желаят да се бият и са отслабени от раздори. Но нали Саладин смята да запази властта си над светите земи?
— Той иска да ги управлява съвместно със своя съюзник, могъщия крал Ричард, с когото се надява да се сроди, ако той пожелае да се осъществи това желание.
— Да се сроди ли! — повтори кралят. — А, разбирам. Иска да се ожени за Едит Плантагенет. Не помня дали бях сънувал нещо такова, или някой ми го беше казал… Още не съм се съвзел напълно от треската, но май някой ми намекна за подобна необикновена сделка — дали шотландецът, или Хеким, или светия пустинник…
— Най-вероятно енгадийският пустинник — помогна му архиепископът, — той доста усилия хвърля за този план. Откак недоволството на владетелите стана очевидно, той дълго се съвещава с християните, сетне с мюсюлманите, за да постигне сключването на такъв мир, който поне отчасти да задоволи християните и да осъществи целите на свещената война.
— И какво излиза, че вие искате съгласието ми да дам моя роднина на неверник? — В тона на Ричард се долавяше по-скоро съмнение, отколкото порицание заради подобно предложение.
Приятно учуден, от това, че задачата му се оказа доста по-лесна, отколкото бе очаквал, архиепископът побърза да посочи примери за подобни бракове в Испания, сключени с одобрението на светия папа. Той описа безбройните ползи, които ще извлече целият християнски свят от съюза между Ричард и Саладин, укрепен чрез толкова свещена връзка, а сетне заговори, че ако такъв брак бъде сключен, може би Саладин ще се съгласи да остави лъжливата си вяра и да приеме християнската.
— Нима Саладин е изразил склонност да приеме християнство? — попита Ричард. — Ако има такава вероятност, ще кажа едно: няма на земята крал, на когото с по-голяма радост да бих дал своя роднина — дори родната си сестра — отколкото на благородния Саладин.
— Саладин с интерес слуша нашите християнски проповедници — малко мъгляво каза архиепископът. — Той слуша търпеливо, отговаря спокойно и кой знае, може би ще можем лесно да го измъкнем от въртопа на лъжливата му вяра. Освен това енгадийският пустинник непоколебимо вярва, че скоро сарацините ще приемат християнската вяра и че този брак ще е първата стъпка в тази насока. Той чете бъдещето по звездите.
Крал Ричард слушаше духовника неспокойно, свъсил вежди.
— Не разбирам какво става с мен — промълви той най-сетне. — Преди беше друго. Ако някой само ми беше споменал за такъв брак, щях да го убия, ако духовник ми бе направил подобно предложение, щях да го заплюя в лицето. А ето на: сега този план не ми изглежда странен. Наистина — защо да не потърсим съюз с храбрия, справедлив, благороден сарацин, който обича и уважава достойния враг като свой приятел и съвсем не прилича на християнските ми съюзници, които изоставят съратниците си и начинанието, толкова славно и достойно за рицари? Но — търпение! Ще направя още един опит да укрепя нашето доблестно братство. Ако не успея, лорд епископе, ще говорим отново за вашия план. Сега нито го приемам, нито го отхвърлям. Ти казваш, че Ричард е избухлив и високомерен. Сега ще видиш с какво смирение ще се стеле той по земята като растението, от което е взел своето родово име.
С помощта на придворните кралят бързо облече тъмната си мантия без всякакви украшения. Без да сложи никакъв друг знак на кралската си власт освен златната корона, Ричард заедно с тирския архиепископ тръгна за съвета, който очакваше само неговото идване, за да започне заседанието си.
Шатрата на съвета беше обширна, пред нея се вееха две знамена: едното на кръстоносците и другото с изображение на коленичила жена с разпусната коса. Тази фигура трябваше да изобразява потисканата от мюсюлманите света църква. На това знаме имаше надпис на латински: „Не забравяйте годеницата, сполетяна от нещастие“. Стражите не пускаха никого да наближи шатрата, за да не достигнат бурните понякога спорове до уши, които не бива да ги чуват.
Събралите се бяха решили да посрещнат Ричард без особено изяви на преклонение и внимание и да му окажат толкова уважение, колкото се изискваше от етикецията. Но когато видяха благородната му фигура, величественото му лице, малко бледо след тежкото боледуване, очите му, които менестрелите наричаха ярки звезди на битки и победи, когато си спомниха подвизите му, говорещи за почти свръхчовешка сила и мъжество — целия съвет на владетелите стана на крака. Стана дори завистливият крал на Франция и обиденият, злобен австрийски ерцхерцог. От всички гърла се изтръгна единствен вик „Боже, пази крал Ричард Английски! Да живее доблестният Ричард Лъвското сърце!“