Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
На прага на двадесетото столетие огромното руско царство живее все още в плен на суеверията и средновековните религиозни предразсъдъци. По селата пътуват мръсни и брадясали свети люде, чудодейни монаси и чародейци странници са част от постоянните атракции на манастирите. И в това, че неграмотните и измършавели селяни им вярват, няма нищо чудно, странното е, че и царското семейство вярва в техните съмнителни магии и заклинания.
Царицата става всепризнат меценат на шарлатаните, тя жадно слуша нищо неозначаващите пророчества на амбулантните ясновидци, побърканата света Матрьонушка имала такъв голям успех в царския двор, че получава царски хонорар — голямо имение и чувал жълтици за построяване на манастир.
По онова време звезда от първа величина в категорията богоугодни шарлатани е Йоан Кронщадски, който се настанява в Андреевската църква и устройва масови разкаяния. Неговите представления имат наистина внушаващо въздействие.
Разбира се, винаги възниквали размирици, караници и побоища между вярващите, така че царските жандарми са имали доста работа.
В петербургски я двор се появява умопобърканият Митя Блажени, който при честите си епилептични кризи произнася неразбираеми слова. Придворните си ги обясняват по своему.
Смахнатата Дария, към която царицата е особено благосклонна и й отделя изключително внимание, е непоправима алкохоличка.
Макар и да е израснала в английския кралски двор, да е получила най-добро образование и да е живяла сред забележителни хора, след пристигането си в Петербург Александра Фьодоровна се отдава на средновековните обреди на изостаналия народ.
През 1901 г. (тогава вече има три дъщери и копнее за син) царицата посещава Париж. В Лион се подвизава прославеният мошеник, чудотворният лекар Филип — в действителност пропаднал месарски калфа, на когото не му се работело. Затова той си отворил чудодейна приемна, където благославял хората, ръкополагал болните, мамел, лъжел и жънел успехи. Руският военен аташе в Париж научава за успехите на мошеника и го препоръчва на царицата. Мехлемаджията Филип (собствено име Низиер-Вашод) получил покана за Петербург и билет за първа класа.
След като пристига в Петербург, той се настанява в царския дворец и внушава на царицата, че ще забременее и ще роди син. Заблуждава я цели осем месеца, докато най-после дворцовият лекар професор От установява, че изобщо не е бременна. Въпреки това царицата не позволила да накажат шарлатанина. Напротив, нарежда да му присвоят титлата „Почетен доктор“, да го назначат за руски военен лекар и за таен съветник. Едва след това Филип изчезва от петербургската сцена. Свещениците разбират какво голямо влияние имат върху царицата чудодейните светци и се постарават да намерят заместник на сваления френски месар. И те го намират в лицето на саровския квалифициран чудотворец Серафим. Впрочем, той е с отлична репутация и при това отдавна е в гроба, което ги предпазва от евентуален скандал.
Изповедникът на царицата предлага Серафим да бъде провъзгласен за светия. Препоръчва й и чудотворния извор на Саровския манастир — изкъпалият се в него измивал от тялото си всички болести, а безплодната жена получавала стопроцентово въздействие.
Царицата приема всичко, което се отнася до най-голямата й грижа да роди син. За тази цел тя е готова да се подложи дори и на мъчение.
Царят като наместник божи на земята провъзгласява мъртвия монах за светец. В чест на това събитие устройват в манастира пищна вечеря.
Полунощ. Църковните сановници коленичат пред гроба на светията и гласно се молят. Придворните дами крачат бавно с развълнуваната царица към свещения извор. Там тя сваля украшенията си, дамите й разкопчават празничната дреха и царицата остава само по долна риза и боса върху студения камък до чудодейния извор. После съблича ризата и се потопява, тракайки със зъби, в студената вода. Настъпва тайнствена тишина, защото в този момент невидимите сили сътворявали чудото. Само откъм гроба на новоизпечения светец се носи мърморенето на свещениците.
Водата на свещения извор е ледена и царицата не издържа дълго в него. Излиза бързо и с помощта на придворните дами се облича. Точно след една година ражда син.
Обаче свети Серафим е изпълнил задачата си наполовина. Ражда се наследник, но страдащ от кралската болест — хемофилия. Сега пък царят и царицата се нуждаят неотложно от следващ магьосник, който да спаси сина им от смъртта, защото лекарите са безпомощни. На сцената се появява Распутин.
През най-буреносните дни на Първата руска революция, по време на размириците, които разтърсват страната и трона, на първи ноември 1905 г. цар Николай II написва в дневника си: „Запознахме се с раб божий Григорий от Тоболска губерния.“