Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— А-а, значи така! — извика Пшигел. — Значи беше плешив! За полицията това сведение е напълно достатъчно. Няма да минат и три дни и този плешив тип ще ни бъде в ръцете.
Почнаха да арестуват наред всички плешиви. Твърде често на улицата можеше да се види как някой полицай се приближава към съвсем невинно дребосъче, заповядва му да си свали шапката и с всички сили го дърпа за косата. Ако дребосъчето пищи от болка, полицаят го пускаше да си върви; ако ли пък търпи болките мълчешком, полицаят почваше да подозира, че той си е сложил перука, за да скрие своята плешивост, и го изпращаше на разпит в полицията.
През тези дни полицейското управление работеше от сутрин до късно през нощта. Полицейският комисар Пшигел с четиримата си помощници — Дигел, Гигел, Спигел и Псигел — непрекъснато разпитваха прииждащите от всички райони на града плешивци. Ако нещастното плешиво дребосъче не можеше да докаже къде се е намирало в момента на грабежа, веднага го натикваха в дранголника. Това беше съвсем неоправдано, тъй като подозираха плешивите не в ограбването на банката, а само в това, че един от тях е написал онова нелепо, оскърбително писмо.
По същото това време започнаха и няколко големи съдебни процеси.
Първият процес беше предизвикан от господин Кукс — собственик на дом № 47 на Кривата улица. Господин Кукс обвиняваше своята квартирантка госпожа Кактус, загдето тя нарочно е измислила, че куфарът с парите бил уж заровен в двора на неговата къща и е предизвикала с това разкопки, които довели до събаряне на стената. Той твърдеше, че госпожа Кактус е направила това с цел да си отмъсти, загдето той взема за квартирата й прекалено висок наем.
Госпожа Кактус се опитваше да докаже, че не е писала никакво писмо и на свой ред заведе дело против редактора, който беше поместил във вестника писмо, с което тя няма нищо общо.
Третият съдебен процес се водеше от търговците на бензин, които обвиняваха производителя на автомобилни гуми Пудел, че е дал в печата от името на дребосъчето Лъженсон писмо, което е накарало давилонците (пък и не само давилонците) да си повреждат един на друг външните гуми на колите. По този начин именно индустриалецът Пудел уж успял да увеличи продажбата на продукцията си, тъй като всички взели да търсят нови гуми и с това нанесъл непоправими загуби на търговците на бензин.
Наистина търговците на бензин не успяха да заставят господин Пудел да ги обезщети за нанесените им загуби, тъй като явилият се в съда Лъженсон заяви, че никой не го е принуждавал, а съвсем сам е изпратил писмото си във вестника. Предположението, че откраднатите от банката пари са скрити в гумите, той изказал само защото точно преди това гледал по телевизията филм за похожденията на една прочута банда престъпници, която криела откраднатите брилянти във външните автомобилни гуми…
Намериха се обаче свидетели, които заявиха, че Пудел и Лъженсон са познати помежду си и че дори ги видели заедно в деня на ограбването на банката. Ето защо делото не се приключи и беше назначено ново съдебно дирене.
За всичко това се пишеше във вестниците и се съобщаваше по радиото и телевизията. Публиката вече не можеше нито да мисли“ нито да говори, нито да слуша за нещо друго. Всички приказваха само за съдебните процеси, за изгубените куфари, за умрелите котараци, за преследванията, на които бяха подхвърлени плешивите жители на града, и за други подобни неща. За Незнайко, за космическия кораб и за гигантските растения никой не си спомняше дори. Всичко това беше изместено от паметта на дребосъчетата от по-новите, пресни, актуални събития.
Мигача страшно се ядосваше, виждайки, че никой не идва в кантората им да купува акции и казваше, че ако това продължава и занапред, тяхното дружество ще фалира и те ще си останат бедни.
— Това наистина може да се случи — потвърди Шмекерленд. — Неотдавна вестниците писаха, че у нас едва ли не всеки ден фалирва по някое акционерно дружество.
— А как фалирват? — заинтересува се Незнайко.
— Е, случва се например някои дребосъчета да замислят организирането на доходно предприятие. Пуснат акции, за да съберат капитал, изхарчат пари, а никой не купува акциите им. В такива случаи казват, че дружеството е фалирало или изгърмяло. В действителност, разбира се, нищо не гърми. Това е просто фигуративен израз, който означава, че дружеството е пропаднало, прекратило е съществованието си — изгърмяло — обясни Шмекерленд.
— А случва се и да се събере някаква шайка мошеници — обади се Козлето. — Пуснат акции, продадат ги, а те самите избягат с парите. Тогава пак казват, че дружеството е фалирало.