Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Признавам, че това ми се вижда адски зловещо — отбеляза Уесли. — Сякаш сцената с Еди Хийт е огледално изображение на другата. — Той докосна снимката на Робин Найсмит. — Телата са подпрени като парцалени кукли на предмети с формата на кутии. Голям телевизор, кафяв контейнер за смет. — Разпиля и другите снимки по масата, сякаш бяха карти за игра, и извади още една от колодата. На нея се виждаше трупът в близък план, както бе сниман в моргата — кръговите следи от ухапванията ясно си личаха върху лявата гръд и от вътрешната страна на лявото бедро.
— И тук приликата е поразителна — каза той. — Следите от ухапванията съответстват почти точно на местата върху бедрото и рамото на Еди Хийт, откъдето е била изрязана плът. С други думи — Уесли свали очилата си и вдигна поглед към мен — Еди Хийт вероятно също е бил хапан, а после плътта е била изрязана, за да се прикрият доказателствата.
— Това означава, че убиецът е запознат донякъде е въпросът за представяните в съда доказателства — рекох аз.
— Почти всеки престъпник, който е прекарал известно време в затвора, е запознат с тези неща. Ако по времето, когато е убил Робин Найсмит, Уодел не е знаел за идентифицирането на следи от ухапвания, то по-късно го е научил.
— Говориш така, сякаш той е извършил и друго убийство — отбелязах аз. — Преди малко спомена, че образът на Уодел не се получава.
— Ако го сравним с онова, което е бил преди десет години.
— Имаш протокола от разпита му. Може ли да поговорим за него?
— Разбира се.
Протоколът представляваше въпросник на ФБР, състоящ се от четиридесет страници, попълвани при разпит на четири очи с извършители на тежки престъпления.
— Прегледай го сама — рече Уесли и го сложи на масата пред мен. — Бих искал да чуя какво мислиш сама, без да се влияеш от мен.
Уесли бе разпитал Уодел преди шест години, когато той е бил в затвора на окръг Мекленбърг. Протоколът започваше с обичайните външни данни — държането на Уодел, емоционалното му състояние, особеностите му, а начинът, по който се изразяваше, подсказваше, че е възбуден и объркан. После, когато Уесли му е позволил да задава въпроси, той е задал само един: „Видях малки бели снежинки, когато минах покрай прозореца. Сняг ли вали или това е пепел от крематориума?“
На протокола бе отбелязано, че разпитът е бил проведен през август.
Въпросите за това дали е могло да бъде предотвратено убийството не водеха доникъде. Би ли убил Уодел жертвата си на оживено място? Щял ли е да я убие, ако е имало свидетели? Можело ли е нещо да го спре? Смята ли той, че смъртното наказание представлява спирачка за престъпниците? Уодел бе казал, че не си спомня да е убивал „дамата от телевизията“. Твърдеше, че не знае какво би му попречило да извърши нещо, за което не си спомня. Имаше единствен спомен за това, че всичко е „лепнело“ по него. Казваше, че сякаш се е събудил след полюция. Но дрехите на Рони Уодел не са лепнели от семенна течност. А от кръвта на Робин Найсмит.
— Този списък на проблемите му ми се вижда доста обикновен — изказах на глас мислите си. — Главоболие, прекалена стеснителност, подчертана мечтателност, напуснал дома си на деветнайсет години. Тук няма нищо, което да напомня за обичайните „сигнали за опасност“. Никакви пожари, нападения, жестокост към животните или нещо от този род.
— Чети по-нататък — рече Уесли. Прегледах следващите няколко страници.
— Алкохол и наркотици — отбелязах аз.
— Ако не е бил пратен в затвора, щял е да умре от наркотиците или да бъде застрелян на улицата — каза Уесли. — И което е интересно, доста късно е започнал да се занимава с тези неща. Уодел твърдеше, че до двайсетгодишната си възраст, преди да напусне дома си, не бил вкусвал алкохол.
— Във ферма ли е израснал?
— Да, в Съфък. Сравнително голяма ферма, където са отглеждали фъстъци, царевица, соя. Цялото му семейство живеело там и работело за собствениците. Имали четири деца, Рони бил най-малкият. Майката била много религиозна и всяка неделя ги водела на църква. Никакъв алкохол, нито цигари, нито ругатни. Израснал в изолирана среда. Нито веднъж не бил напускал фермата, преди да умре баща му, когато решил да се махне. С автобус пристигнал в Ричмънд и лесно намерил работа заради голямата си физическа сила. Разбиване на стар асфалт, носене на тежки товари и други от този род. Според моята теория просто не е могъл да устои на изкушението, когато за първи път се е сблъскал с него. Започнал с бира и вино, а по-късно е опитал и марихуана. След година минал на кокаин и хероин, продавал и купувал, а също така е и крадял, каквото му попадне. Когато го попитах колко дребни престъпления е извършил безнаказано, той ми отговори, че не може да ги преброи. Вършил е кражби с взлом, разбивал коли, с други думи присвояване на имущество. После се вмъкнал в къщата на Робин Найсмит и тя имала нещастието да се прибере, докато бил там.