Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Той може да е твърдял, че не е Уодел, но сигурно не е имало кой да му повярва.
— Сигурно изобщо не са го слушали.
— Ами майката на Уодел? — попитах аз. — Предполага се, че тя се е видяла с него няколко часа преди екзекуцията. Сигурно веднага би познала, че затворникът не е нейният син.
— Трябва да проверим дали срещата между майка и син се е състояла. Но независимо от това, мисис Уодел е имала интерес да участва в евентуалния заговор. С положителност не е искала синът й да умре.
— Значи си убеден, че е бил екзекутиран друг човек — неохотно изрекох аз, защото това беше хипотезата, която най-много исках да отхвърля.
Вместо отговор той отвори плика със снимките на Робин Найсмит, които винаги щяха да ме шокират, независимо от това колко пъти ги бях разглеждала. Уесли бавно проследи историята на тази ужасна смърт, запечатана на фотолента. После каза:
— В светлината на трите убийства, извършени напоследък, образът на Уодел някак не се получава.
— Какво искаш да кажеш, Бентън? Че след десетте години, прекарани в затвора, той се е променил?
— Мога само да кажа, че съм чувал за хора, извършили предумишлено убийство, които се разпадат като личности. Започват да правят грешки. Например случаят с Бънди. Към края се държеше като обезумял. Но обратното е необичайно — дезорганизираната личност да се промени, безумният да стане методичен, рационален, да действа с умисъл.
Когато Уесли споменаваше за Бънди и подобните му, той го правеше някак на теория, безстрастно, сякаш неговите анализи и хипотези бяха формулирани въз основа на източници от втора ръка. Той не се хвалеше. Не споменаваше често имена, нито пък се държеше като човек, който познава лично тези престъпници. Следователно поведението му можеше да се нарече умишлено заблуждаващо.
Всъщност той бе прекарвал дълги часове в задушевни разговори с хора, като Теодор Бънди, Дейвид Беркович, Сирхан Сирхан, Ричард Спек, Чарлс Мейсън, както и с по-малко известните черни дупки, които изсмукваха светлината на планетата Земя. Марино веднъж ми беше казал, че когато Уесли се връщал от тези дълги пътешествия до някои от най-строго охраняваните затвори, изглеждал блед и съсипан. Направо физически се разболявал, като поглъщал отровата на тези хора и понасял неизбежните връзки е тях. Някои от най-ужасните садисти в съвременната ни история редовно му пишеха писма, изпращаха му коледни картички, интересуваха се от цялото му семейство. Никак не бе чудно, че Уесли изглеждаше като човек, понесъл тежко бреме, и много рядко говореше. В замяна на информацията, която получаваше, той се съгласяваше на единственото нещо, което малцина от нас биха приели. Позволяваше на чудовището да се свърже с него.
— Доказано ли беше, че Уодел е страдал от психоза? — попитах аз.
— Само беше установено, че е бил е всичкия си, когато е убил Робин Найсмит. — Уесли извади една снимка и я сложи на масата пред мен. — Но откровено казано, аз не мисля така.
Тази снимка си спомнях най-ясно и просто не можех да си представя как някоя нищо неподозираща невинна душа е налетяла на подобна сцена.
Във всекидневната на Робин Найсмит нямаше много мебели, само няколко ниски кресла е тъмнозелена мека тапицерия и шоколадовокафяво кожено канапе. В средата на паркетния под се виждаше малък ориенталски килим, а стените бяха боядисани с цвят на вишна или на махагон. Телевизорът се намираше точно срещу вратата, което позволяваше на всеки, който влезе, директен достъп до ужасяващото творение на Рони Джо Уодел. В момента, когато е отключила вратата и е извикала името на Робин, нейната приятелка е видяла голото тяло, подпряно на телевизора в седнало положение, а кожата е била така набраздена и зацапана със засъхнала кръв, че едва по-късно в моргата е било възможно да се установи какви точно са нараняванията. На снимката съсирената кръв, стекла се около хълбоците на Робин, приличаше на червена смола, а наблизо бяха захвърлени няколко окървавени кърпи. Оръжието на престъплението не бе открито, макар полицията по-късно да установи, че от кухненския комплект липсва касапски нож от неръждаема стомана, немско производство, и описанието на острието му да съвпадаше с формите на раните.
Уесли отвори папката с документите по случая „Еди Хийт“ и извади работна скица на местопрестъплението, направена от полицая на окръг Хенрико, който бе открил тежко раненото момче зад колониалния магазин. Уесли сложи скицата до снимката на Робин Найсмит. Известно време ние двамата ги сравнявахме, без да продумаме. Приликата беше много по-очебийна, отколкото си представях, положението на двете тела бе еднакво — от отпуснатите отстрани ръце до небрежно сгънатите до тях дрехи.