Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Отново очите му се изпълниха с онова странно удоволствие, което ми напомняше Проф.
— Очарователна идея, съдия!
— Вече не съм ви съдия. Трябва да отидем две рампи нагоре… така че предлагам да подадете ръка на Тиш.
Той се поклони и каза:
— Госпожице? Ще позволите ли? — и сви лакът приканващо.
Момичето порасна отведнъж:
— Спасибо, господин! За мен е удоволствие.
Заведох ги в скъпо място, където дивашките им дрехи и прекомерният грим изглеждаха нелепи. Наежиха се, но аз се постарах да ги отпусна, а Стюарт Лажуайе се опитваше още по-старателно, при това с успех. Прибавих и адресите им към имената. Едно от разклоненията при Уайо се съсредоточаваше върху стилягите. Скоро те си допиха разхладителните, благодариха и си тръгнаха. Лажуайе и аз останахме.
— Господине — каза той, — преди малко използвахте странна дума, странна поне за мен.
— Хлапетата си отидоха, наричай ме Мани. Коя дума?
— Когато настоя тази… млада дама, Тиш… Тиш да си плати като другите. „Тая-не-става“ или нещо подобно.
— О, tanstaafl. Означава „Безплатен обяд ли — няма такъв“. И действително няма — добавих аз, сочейки му табелата върху отсрещната стена, — иначе тия питиета щяха да струват наполовина. Напомних й, че всичко безплатно по-късно ти коства двойно или за нищо не става.
— Интересна философия.
— Не е философия, а факт. По един или друг начин си заплащаш всичко, което получаваш. — Размахах ръка из въздуха. — Този въздух не е без пари, купуваш си всяка глътка.
— Нима? Не са ми искали пари за дишането. — Усмихна се. — Дали не трябва да спра?
— И това може да се случи, тая вечер замалко да подишаш вакуум. Но никой не ти иска пари, защото вече си платил. За тебе е част от двупосочния билет, а за мен е такса на всяко тримесечие. — Започнах да му обяснявам как семейството ми купува и продава въздух от и на кооперативната компания, обаче реших, че става много заплетено. — Абе, и двамата плащаме.
Лажуайе се замисли развеселен.
— Да, виждам икономическата необходимост. Просто за мене това е нещо ново. Кажи ми, ъъъ, Мани — впрочем наричай ме Стю, — наистина ли ме заплашваше възможността „да подишам вакуум“?
— Би следвало да те глобя още.
— Моля?
— Не си се убедил. Но взех от хлапетата максималното, което успяха да остържат из джобовете — наказах ги, за да помислят малко. Не можех да ти искам повече, отколкото на тях. А е трябвало, щом смяташ всичко за шега.
— Повярвайте ми, сър, въобще не ми изглеждаше шега. Само ми е трудно да осъзная, че местните ви закони позволяват човек да бъде осъден на смърт… толкова лесно… и за такова дребно оскърбление.
Въздъхнах. Откъде започвате да обяснявате, ако думите на някого ви показват, че той нищо не разбира, но затова пък е препълнен с предварителни мнения, несъвпадащи с фактите, а и дори това не проумява?
— Стю — рекох му, — дай да караме едно по едно. Няма „местни закони“, затуй и човек не може да бъде „осъден на смърт“ по тях. Твоето оскърбление не беше „дребно“, аз само бях снизходителен заради невежеството ти. И не си го направил съзнателно, иначе момчетата щяха да те завлекат до най-близкия шлюз, да те изтикат в нулево налягане и да приключат с тебе. Вместо това тръгнаха по общоприетия ред (добри момчета!), плащайки от собствените си пари, за да бъдеш съден. После не ръмжаха, когато присъдата дори не се доближи до желаното от тях. Нещо да ти е станало неясно?
Той се захили, имаше трапчинки като на Проф. Открих, че ми става все по-симпатичен.
— Боя се, че всичко. Сякаш съм попаднал в огледалния свят.
Очаквах го. Бил съм на Земята и отчасти схващам как им работят мозъците. Земният червей се надява да намери закон, и то писан, за всяка ситуация. Даже имат разпоредби за лични неща като сключването на договори. Истина ви казвам. Ако думата на човек не струва пукната пара, кой би сключил договор с него? Нали затова му се носи славата, каквато и да е тя?
— Е, нямаме законодателство — кимнах. — Никога не са ни разрешавали. Имаме обичаи, но не са написани и никой не ги натрапва. Или пък да река, че те сами се прилагат, понеже са такива, каквито трябва да бъдат при тези условия. Мога и да ти кажа, че нашите порядки са природни закони, защото те са начин, по който се държат хората, за да оцелеят. Когато си посегнал на Тиш, ти си нарушил природен закон… и почти успя да вдишаш вакуум след това.