Сребърни реки
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърни реки». Краткое содержание книги:
Тук имаше представители на всички добри раси, никакъв страх или ограничения не възпираха онези, които се разхождаха из лъкатушещите улички дори и посред нощ и ако се случеше някой да не поздрави четиримата пътешественици с добре дошли, то това бе само, защото този някой бе прекалено погълнат от мислите си.
— Джуджето и останалите са напуснали Дългата седловина преди по-малко от седмица — обади се Сидни, докато вървяха из града. — Сигурно ще ни се наложи да почакаме няколко дни.
— Къде ще отидем? — попита Ентрери, който се чувстваше доста не на място тук.
Нещата, които се ценяха най-високо в града, бяха различни от всичко, което бе срещал в останалите градове, в които някога бе ходил, и бяха напълно чужди на собствената му представа за алчния, ненаситен свят.
— Пълно е със странноприемници — отвърна Сидни. — Градът всеки ден приема много гости.
— Никак няма да ни е лесно да открием джуджето и приятелите му, когато пристигнат! — простена Йердан.
— Напротив — гласеше сухият отговор на Сидни. — Джуджето идва в Сребърния град, защото иска да научи нещо. Много скоро след като пристигнат, Бруенор и приятелите му ще отидат в Подземието на мъдреците, най-прочутата библиотека из северните земи.
Ентрери присви очи и добави:
— А ние вече ще ги чакаме там!
12
Троловите блата
Из черната земя бяха пръснати безброй мочурища, над които вечно висеше тежка, непрогледна мъгла. Неравната местност ту се издигаше, ту се спускаше надолу и всеки път, когато случайният пътник, имал неблагоразумието да навлезе из тези земи, достигнеше върха на някое от многобройните възвишения, надеждата му най-сетне да зърне края на отвратителните тресавища, рухваше при вида на безкрайните хълмове, които се простираха във всички посоки.
Всяка пролет безстрашните Конници на Несме навлизаха в блатата и запалваха огромни клади по протежение на много мили, за да прогонят чудовищата от тези враждебни земи далече от границите си. Пролетта вече наближаваше своя край и от последното подпалване на блатата бяха минали няколко седмици. Въпреки това, над по-ниските долчинки все още се стелеше гъст дим, а около най-големите купчини пепел и полуизгорени дърва се носеха горещи вълни.
Напук на конниците, Бруенор поведе приятелите си през Троловите блата и бе твърдо решен да си пробие път до Сребърния град, каквото и да му струва това. Ала само един ден път из тези черни земи бе достатъчен, за да го накара да се замисли дали решението му бе правилно. Тук трябваше да бъдат постоянно нащрек, а всеки път щом минеха край някоя горичка, трябваше да спират, за да се уверят, че онова, което виждат, са просто обгорени дънери и изпочупени клони, а не Блатни хора. Неведнъж меката почва под краката на някой от тях ненадейно се превръщаше в кална яма и само бързата реакция на другарите му го спасяваше от потъване.
Подхранван от непрестанния сблъсък на топлата, опожарена земя и хладните тресавища, лекият ветрец носеше противна миризма, по-неприятна от мириса на пушека и саждите. Дризт До’Урден твърде добре познаваше тази сладникава миризма на разложение — вонята на тролове.
Това бе тяхното царство и никой от разказите за Вечните блата, над които се бяха надсмивали, докато седяха на чаша медовина и си бъбреха с добродушните посетители на „Мъхестата сопа“, не ги бе подготвил за отвратителното чувство, което ги връхлетя щом навлязоха в тези скверни земи.
Бруенор бе пресметнал, че ако се движат достатъчно бързо, биха могли да прекосят блатата за пет дни. През първия ден успяха да изминат предвиденото от него разстояние, но се оказа, че джуджето не бе предвидило непрестанното заобикаляне, което им се налагаше да правят, за да избегнат мочурливите части. В края на деня се оказа, че макар да бяха изминали двадесет мили, от мястото, от което бяха потеглили сутринта, ги деляха по-малко от десет мили.
Все пак, поне не бяха срещнали нито тролове, нито някое от другите чудовища, които се скитаха из тези земи и когато вечерта се установиха на лагер, приятелите бяха изпълнени с тих оптимизъм.