Сребърни реки
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърни реки». Краткое содержание книги:
Сидни дори не трепна.
— Когато съдбата реши, както и всички ние.
— Нека да задам въпроса по друг начин — рече убиецът и като я сграбчи за ръката, я накара да го погледне. — Кога ти е наредено да ме убиеш? Защо иначе Дендибар ще изпраща чудовището? Господарят ти не се доверява на обикновени споразумения, нито пък на честта на съюзниците си. Прави каквото трябва, за да постигне целта си по най-бързия начин и после се освобождава от онези, които вече не са му нужни. Щом свърша работата, която той иска, трябва да умра. Задача, която може да се окаже по-трудна, отколкото подозираш.
— Не си глупав — хладно отвърна Сидни. — Прекрасно си преценил Дендибар. Спокойно би те убил, само за да избегне по-нататъшни усложнения. Ала грешиш за моята роля във всичко това. По мое настояване Дендибар остави решението за съдбата ти в моите ръце.
Младата жена замълча за миг, за да му даде време да помисли върху думите й. И двамата прекрасно знаеха, че Ентрери съвсем лесно може да я убие и именно хладнокръвната откровеност, с която тя му разкри плана за собственото му убийство, го възпря да направи каквото и да било и го накара да я изслуша.
— Убедена съм, че двамата имаме съвсем различни причини да преследваме джуджето и спътниците му — продължи Сидни. — Затова нямам никакво намерение да загубя един настоящ, а защо не и бъдещ, съюзник.
Въпреки недоверчивостта, която се бе превърнала в негова втора природа, Ентрери не можеше да не признае, че в думите й има логика. Всъщност, мислеше си убиецът, младата магьосница доста приличаше на него самия. Сурова и безжалостна, тя не оставяше нищо да я отклони от пътя й; нищо, пък било то и най-силното чувство, не можеше да я накара да се откаже от набелязаната цел. Той пусна ръката й.
— И все пак, чудовището пътува с нас — замислено промълви той, сякаш говореше на нощната тъма. — Нима Дендибар смята, че ще имаме нужда от него, за да победим джуджето и спътниците му?
— Господарят ми не обича да оставя нищо на случайността — отвърна Сидни. — Искаше да е сигурен, че ще получи онова, което желае и затова изпрати Бок. За да се предпази от усложненията, които биха могли да се очакват от джуджето и неговите спътници. И от теб.
Ентрери продължи мисълта й:
— Онова, което търси, трябва да е наистина ценно.
Сидни кимна.
— И навярно доста блазнещо за някой млад магьосник…
— Какво намекваш? — рязко попита Сидни, ядосана, че Ентрери поставя под съмнение верността й към Дендибар.
Студената усмивка на убиеца я накара да се свие под погледа му.
— Чудовището е тук, за да го предпази от неочаквани проблеми… от твоя страна!
Младата жена искаше да каже нещо, но не можа да измисли какво да отговори. Никога досега не се бе замисляла над подобна възможност. Опита се да обори предположението на Ентрери — та какво ли разбираше той в крайна сметка, дори не беше тукашен! Ала следващата му забележка й отне всяка възможност да разсъждава ясно.
— За да се предпази от всички възможни усложнения — сериозно рече той, перифразирайки собствените й думи.
Логиката на предположенията му я зашлеви като шамар. Как бе могла да си въобрази, че в пъклените планове на Дендибар не се предвижда всичко и че той се съмнява дори в нея! От тази мисъл я побиха тръпки, ала нямаше никакво намерение да се опитва да търси отговор на съмненията, които я раздираха. Поне не сега, когато Ентрери бе до нея.
— Трябва да си имаме доверие — рече тя на убиеца. — Трябва веднъж завинаги да разберем, че и двамата печелим от съюза помежду ни. Съюз, който не ни струва нищо.
— Тогава отпрати чудовището — отвърна Ентрери.
Сидни бе обзета от внезапна тревога. А може би палачът се опитваше да всее съмнения, за да се сдобие с преимущество над нея?
— Нямаме нужда от него — продължи той. — Имаме момичето. А дори ако четиримата откажат да изпълнят нашите искания, ние сме достатъчно силни, за да вземем онова, за което сме тръгнали.
И като отвърна на нейния изпълнен с подозрение поглед, добави:
— Нали ти самата говореше за доверие!
Сидни не отвърна нищо и тръгна към лагера. Може би наистина щеше да отпрати Бок. Това щеше да разсее съмненията на Ентрери, макар че със сигурност щеше да му даде преимущество пред нея, ако се случеше нещо лошо. Ала ако отпратеше чудовището, щеше да получи отговор на един много по-важен въпрос, който я безпокоеше сега. Въпроса за Дендибар.
Следващият ден бе най-спокойният и най-ползотворният от пътуването им. Сидни се бореше с объркването и смесените чувства, които присъствието на Бок пораждаше у нея. Стигнала бе до извода, че трябва да го отпрати, та дори и само за да се убеди в доверието, което господарят й храни към нея.