Сребърни реки

Това изострящо се съперничество можеше да се окаже най-голямата — и навярно единствената й — надежда за бягство, мислеше си момичето. Очевидно бе, че никога не би могла да повлияе по какъвто и да било начин на безмозъчния Бок, който бе просто една могъща машина за разруха, а, както бързо разбра, със Сидни също нямаше да успее да постигне нищо.

Още на втория ден Кати-Бри се бе опитала да заговори младата магьосница, ала тя бе погълната единствено от целта си и никой не можеше да я отклони от пътя й или да я спре. Когато седнаха да обядват, тя дори не отвърна на поздрава на момичето, а когато Кати-Бри продължи да се мъчи да я заговори, Сидни безстрастно нареди на Ентрери да „държи кучката си настрана“.

Ала дори и така, без да иска, младата магьосница помогна на Кати-Бри по начин, за който нито тя, нито момичето все още подозираха. Откритото й презрение и грозните обиди подействаха на Кати-Бри като плесница и разбудиха още едно чувство, с чиято помощ можеше да надвие ужаса — гняв.

В края на втория ден вече бяха оставили повече от половината път зад гърба си. Земите наоколо се сменяха с бясна скорост, създавайки усещане за нереалност. Установиха се на лагер на едно от малките възвишения, североизточно от Несме. Лускан вече се намираше на повече от двеста мили от тях.

В далечината проблясваха огньовете на часовоите от Несме, както им обясни Сидни.

— Да идем там и да научим, каквото можем — предложи Ентрери, нетърпелив да разбере нещо за жертвата си.

— Ти и аз — съгласи се Сидни. — Можем да стигнем дотам и да се върнем преди да се съмне.

Ентрери погледна към Кати-Бри.

— Ами тя? Не мога да я оставя сама с Йердан.

— Боиш се, че войникът може да се възползва от нея? — отвърна Сидни. — Уверявам те, че е напълно почтен.

— Това изобщо не ме притеснява — подсмихна се палачът. — Не се страхувам за дъщерята на Бруенор Бойния чук. Тя може да се справи с почтения ти войник и да изчезне в нощта преди да сме успели да се върнем.

Кати-Бри никак не се зарадва на похвалата. Прекрасно разбираше, че думите на Ентрери бяха по-скоро обида, насочена към Йердан, който бе отишъл да събира дърва, отколкото израз на възхищение от уменията й. Въпреки това неочакваното уважение към способностите й само още повече щеше да утежни нейната задача. Не й се искаше Ентрери да я смята за опасна, или дори за находчива, защото това щеше да го накара да бъде нащрек и тя нямаше да може да предприеме нищо.

Сидни погледна към Бок.

— Аз тръгвам — рече тя достатъчно силно, за да може Кати-Бри да я чуе. — Ако пленницата се опита да избяга, настигни я и я убий!

И със зла усмивка, младата магьосница се обърна към убиеца:

— Доволен ли си сега?

Той отвърна на усмивката й и махна с ръка по посока на далечните огньове.

Точно тогава Йердан се върна и Сидни му съобщи за плана им. Войникът не изглеждаше особено щастлив, че тя и Ентрери ще отидат заедно, ала не каза нищо, за да я разубеди. Това не убягна от погледа на Кати-Бри. Момичето знаеше, че го притеснява не това, че ще трябва да остане сам с нея и с чудовището. Войникът се боеше да не би Сидни и Ентрери да се сближат твърде много по пътя и да се съюзят срещу него. Кати-Бри го разбираше прекрасно, дори очакваше нещо подобно, защото Йердан беше в най-лошо положение от тримата — трябваше да се подчинява на Сидни, а убиецът го плашеше. Ако двамата се съюзяха, можеха да измамят дори Дендибар и Домовата кула. Той със сигурност нямаше да бъде допуснат в плановете им, а това щеше да подпише смъртната му присъда.