Сребърни реки
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърни реки». Краткое содержание книги:
— Самата същност на долната им задача работи срещу тях — прошепна си Кати-Бри, когато Сидни и Ентрери напуснаха лагера.
Думите й вдъхнаха смелост и тя се обърна към Йердан, който още се занимаваше с приготовленията около бивака им:
— Бих могла да ти помогна, ако искаш — предложи тя.
Войникът й хвърли гневен поглед.
— Да ми помогнеш? — присмя й се той. — Та ако искам, мога да те накарам да свършиш цялата работа!
— Разбирам гнева ти — съчувствено отвърна момичето. — Аз също пострадах от ръцете на долния палач.
Съжалението още повече вбеси лусканеца и той се втурна към нея, но тя дори не трепна.
— Тази работа не подхожда на положението ти — спокойно рече Кати-Бри.
Йердан рязко спря, заинтригуван от комплимента й, а гневът му се изпари. Номерът бе прекалено плитък, но за нараненото самочувствие на войника уважението на младата жена идваше съвсем навреме и не можеше да бъде пренебрегнато току-така.
— Какво знаеш пък ти за моето положение?
— Знам, че си лускански войник — отвърна Кати-Бри. — Принадлежиш към една армия, която всява уважение и страх из целия Север. Не бива ти да вършиш черната работа, докато магьосницата и ловецът на мрака взимат най-приятните задължения за себе си.
— Само се опитваш да ни създаваш проблеми! — изръмжа Йердан, ала въпреки това се замисли над думите й.
— Погрижи се за лагера! — нареди най-сетне той.
Властта, която имаше над нея, му помогна да си възвърне поне част от себеуважението. Не че Кати-Бри имаше нещо против. Тя веднага се зае за работа, без да се оплаква от подчиненото си положение. В ума й започваше да се оформя план и ако искаше да го изпълни, щеше да й се наложи да се съюзи с някой от противниците си, или поне да посее семената на завистта у Йердан.
Изпълнена с безмълвно задоволство, тя слушаше как войникът си тръгна, мърморейки под носа си.
Преди Ентрери и Сидни да успеят да се приближат достатъчно, за да видят какво става в лагера, до тях долетяха звуците на ритуална песен и им дадоха да разберат, че хората пред тях не бяха никакви Конници на Несме. Двамата се запромъкваха предпазливо напред.
Група тъмни и високи, дългокоси варвари, облечени в ритуални одежди, танцуваха около огромен дървен тотем, изобразяващ грифон.
— Утгарди — обясни Сидни. — Племето на грифона. Близо сме до Искрящо бялата могила, древно светилище на народа им.
И като се обърна, прошепна:
— Да вървим! Тук няма да научим нищо.
Ентрери я последва.
— Не трябва ли да си тръгнем, за да оставим варварите колкото се може по-далеч от себе си? — попита той, когато се отдалечиха достатъчно.
— Няма нужда — отвърна Сидни. — Утгардите ще танцуват до сутринта. Всички воини взимат участие в ритуала, съмнявам се дали изобщо са поставили постове около лагера си.
— Доста знаеш за тях — каза убиецът с обвинителен тон, който издаваше подозрението му, че във всичко, което става около него, може би се крият и задни мотиви.
— Подготвих се за пътуването — спокойно отвърна младата жена. — Утгардите нямат кой знае какви тайни. Обичаите им са известни на всички, дори са записани. Онзи, който реши да тръгне на път из земите на Севера, ще направи добре, ако се научи да разбира тези хора.
— Значи съм късметлия щом имам толкова начетен спътник! — подигравателно се поклони Ентрери.
Сидни не отвърна, дори не го погледна.
Ала убиецът нямаше никакво намерение да остави разговора да замре току-така. Думите му изобщо не бяха случайни, както и подозренията му не бяха от вчера. Съвсем съзнателно бе избрал времето, когато да изиграе картите си — още преди да, достигнат лагера на варварите бе взел решение да разкрие подозренията си. За първи път оставаше насаме с младата магьосница и сега, когато Кати-Бри и Йердан не можеха да направят сблъсъка между двамата още по-сложен, Ентрери бе твърдо решен да сложи край на съмненията… или на Сидни.
— Кога ще умра? — рязко попита той.