Сделката на капитан Ворпатрил

Лейди Алис кимна лекичко, стисна за миг ръцете й, после ги пусна. Иван Ксав пристъпи към Тедж и я прегърна колебливо през раменете.

— Вие също сте добре дошла, Лапис Лазули — продължи лейди Алис, като се обърна към Риш и протегна ръка за поздрав. — Или предпочитате Риш?

— Предпочитам Риш — каза тя. — Лапис Лазули е по-скоро сценичен псевдоним.

— Позволете да ви представя своя стар приятел Саймън Илян.

Илян също се здрависа с тях, ръката му беше силна и суха. Измери с поглед Тедж и усмивката му се разшири едва доловимо. Но се въздържа от коментар.

— Заповядайте, моля, седнете. — Лейди Алис махна изящно към гарнитурата в дъното на стаята. Иван Ксав стисна Тедж за ръката и я поведе към двойния диван, лейди Алис и Илян заеха предишните си места, а Риш си избра едно явно старо кресло с красива дърворезба и нова копринена тапицерия. Цялата стая, забеляза Тедж, беше обзаведена с изключителен вкус, събрал старото и новото по един тих, решителен начин, който създаваше хармония вместо дисонанс, а усетът за цветовете беше безпогрешен. Е, Риш бодеше малко окото със сините си нюанси.

Лейди Алис докосна красивата брошка на елечето си и след миг прислужница на средна възраст със спретната рокля докара количка с напитки.

— Да ви предложа аперитив? Има и чай, ако предпочитате.

Тедж, чиято глава още се въртеше от прилива на емоции, избра слепешката някакво бараярско вино, което бяха пили при адмирал Десплейнс, а Риш се спря на местен ликьор, навярно заради интересното име; на останалите жената наля, без да ги пита — явно знаеше какво пият преди вечеря. Чашите бяха малки и изящни, предразполагаха към естетическо, а не към алкохолно опиянение. Прислужницата се оттегли също толкова дискретно, колкото се беше появила.

Лейди Алис отпи и се обърна към Риш — даваше на Тедж време да се опомни ли?

— Една приятелка беше така добра да ми прати кратък запис на ваше представление, с другите Бижута. Много впечатляващо. Разбирам, че не сте емигрирали по собствено желание, но мислили ли сте да продължите изкуството си на ново място?

Риш направи физиономия.

— Как бих могла? Изпълнителските изкуства не се връзват с живота в нелегалност. Успехът изисква — и генерира — слава, а не анонимност.

Лейди Алис кимна с разбиране.

— А преподавателска дейност или хореография… не, това би създало същия проблем, предполагам.

Илян потри брадичка и каза:

— Възможно ли е да промените външността си? Козметични промени, които да ви приближат до основния фенотип на приемащото население?

Риш впи сини пръсти в коленете си, също сини под черния плат на панталона.

— Не бих го понесла. А и… започна ли да танцувам, хората веднага ще разберат коя съм.

Илян кимна кротко и отново потъна в мълчание.