Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
— При това положение навярно ще вземеш стария манастирски файтон?
— Да. Приготви го и запрегни пред задната порта! Не е нужно всеки да знае, че едва дошъл и пак заминавам.
Хиларио се нахрани, преоблече се и даде на племенника необходимите инструкции. Така че все пак минаха още няколко часа, преди да отпътува тайно. Племенникът остана заслушан след колата, докато скрибуцането на колелата престана да се чува. Сетне се упъти обратно към стаята на чичо си да вземе ключовете, тъй като трябваше да обслужи държаните в тайна затворници. На път за работния кабинет на стария се налагаше да прекоси предния двор. Портата все още бе отворена. Тъкмо в този момент влизаше някакъв мъж, който се насочи към него. Беше ниският, тантурест съзаклятник, промъкващ се насам с коварна усмивка.
— Доктор Хиларио вкъщи ли е? — попита.
— Не. Ах, сеньор Арастро, вие ли сте?
— Да, Манфредо. Значи чичо ти замина? Кога?
— Току-що.
— Caramba! Защо толкова късно?
— Не можеше по-рано, но все пак смята да пристигне навреме — отвърна успокоително довереникът на Хиларио.
— Дано е така. Имаш ли достъп до стаята му?
— Да, нали живея там, когато пътува.
— Да идем в нея, но без да ни забележи някой! Имам да говоря с теб за нещо важно.
Междувременно Черния Жерар бе стигнал с двамата вакуероси града и се бе осведомил за ная-добрата вента. Беше му посочена. Слезе там от коня и попита съдържателя дали може да получи помещение за нощувка. Бе му отговорено положително и той се настани в указаната стая. Хапна няколко залъка и се изправи с намерение да поразпита за Манастира. Угаси лоената свещ и отвори вратата. В нея се блъсна някакъв човек, който тъкмо минаваше отвън в тъмнината.
— The devil! — изохка удареният.
— Нямам вина — отвърна лаконично Жерар. — Внимавайте!
— Каквоо? Аз да внимавам? The deuce! Ето ти тогава! — При тези думи Жерар получи такава плесница, че искри изскочиха от очите му.
— Hell and damnation![14] — извика той. — Негоднико, как посмя?
Исполински сложеният ловец докопа другия с лявата ръка и му нанесе с дясната една плесница, която най-малкото беше толкова силна, колкото получената. Скоро двамата се вкопчиха здравата. Никой не бе в състояние да надвие другия или да се освободи от него. От друга страна пък никой не можеше поради мрака да се добере до десницата на противника си. И двамата бяха твърде горди да повикат помощ и се носеха само възгласите «На!…Ето!…Така!…Още една!…Ето ти!…», придружавани от плющене в най-жив такт отсам и отсреща.
По този начин се вдигаше невъобразим шум. Някаква врата се отвори в близост и от нея излезе млад мъж, облечен в мексиканска носия, със свещ в ръка.
— Какво става тук? — попита учуден, забелязвайки двамата мъже.
— О — поясни другият, — искам само да лепна новия шамар на тоя лунгур!
— А аз на тоя дангалак неговия дванайсти! — присмя се Жерар.
— Ама за какво е тая работа, Лешоядов клюн? — продължи да разпитва изумен младият мъж.
Неговата свещ не пръскаше достатъчно светлина, така че двамата налагащи се петли не бяха се познали веднага. Но сега Жерар тутакси освободи другия.
— Лешоядовия клюн? Какво? Наистина ли?
А Лешоядовия клюн обърна противника към свещта и възкликна:
— Деветдесет и девет дявола! Ето че се случват знамения и чудеса! Нима е възможно да пердаша теб?
— А аз да налагам теб!
— Откъде идваш всъщност?
— От хасиендата дел Ерина. А ти?
— От столицата.
Сега младият мъж се намеси в разговора.
— Как? Господата се познават? — разсмя се той. — В такъв случай сигурно мога да попитам кой е този сеньор и как стана тъй двамата да се поздравявате по такъв начин.
— Работата е много проста! — изхили се Лешоядовия клюн. — Той искаше да излезе от стаята си, тъкмо когато минавах край нея. Ето как запрати вратата право в носа ми. Аз му зашлевих една и той ми отвърна. Сетне започнахме да си разменяме шамари и се забавлявахме, додето вашата свещ не се намеси в нещата, мистър Курт. А кой е, ще ви кажем вътре. Ела старо!
Лешоядовия клюн улови Жерар и го тикна в стаята, от която бе излязъл Курт. След като заключи вратата, запозна набързо Унгер и Жерар. Скоро тримата мъже се бяха осведомили какво ги води в Сантяго. При това го сториха по начин, без да губят време в излишни приказки.
— Къде са Грандприз и морякът? — попита Жерар.
— Взеха си помещение долу — отговори Курт.
— Странно. Аз съм нацелил тоя доктор Хиларио и вие също. Познат ли ви е Манастира?
14
Hell and damnation /англ./ — Пъкъл и проклятие! /Б.пр./