Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Зала. До този момент бе очаквал с нетърпение завършването на книгата и публикуването ѝ. Сега обаче му се искаше да разполага с малко повече време.
Размишляваше над протокола от аутопсията, който инспектор Гюлбрандсен му позволи да прочете. Ирина П. бе открита в канал Сьодертеле. Бе станала жертва на жестоко насилие и имаше контузни рани по лицето и гръдния кош. Като причина за смъртта сочеха счупения ѝ врат, ала най-малко две от останалите ѝ контузии също се бяха оказали смъртоносни. Имаше шест счупени ребра и пробит ляв бял дроб. Далакът ѝ също беше спукан в резултат на жестокия побой. Трудно бе да се обясни как са причинени раните ѝ. Патологът подхвърли тезата, че насилникът най-вероятно е използвал дървена бухалка, увита в плат. Но защо един убиец ще реши да увива оръжието си в плат, не беше ясно. Видът на раните обаче не подсказваше за други оръжия.
Убийството все още не бе разкрито, а Гюлбрандсен смяташе, че шансовете извършителят да бъде намерен са минимални.
Името Зала се срещаше четири пъти в събрания през годините от Мия Бергман материал. Ала то никога не бе стояло в центъра на събитията, беше неуловимо като призрак. Някои от момичетата го споменаваха като неидентифицирана заплаха за тези, които не слушат. Даг прекара една седмица в опити да открие повече информация за Зала. Разпитва полицаи, журналисти и няколко свързани с трафика на момичета източници, които междувременно бе открил.
Отново се свърза с Пер-Оке Сандстрьом, когото възнамеряваше безмилостно да изобличи в книгата си. Към този момент Сандстрьом започваше да осъзнава сериозността на ситуацията. Умоляваше го да прояви милост. Дори му предложи пари. Даг Свенсон обаче нямаше никакво намерение да отстъпва. За сметка на това използва надмощието си, за да изкопчи от Сандстрьом информация за Зала.
Резултатът бе обезкуражаващ. Сандстрьом бе корумпиран проклетник, вършил много услуги на секс мафията. Никога не се бе срещал лично със Зала, но бе разговарял с него по телефона и знаеше, че наистина съществува. Не, не разполагаше с телефонен номер. Не, не можеше да назове лицето, което ги беше свързало.
Даг Свенсон остана с впечатлението, че Пер-Оке Сандстрьом се страхува. И този страх беше по-силен от заплахата да бъде изобличен. Боеше се за живота си. Защо?
ГЛАВА ДЕСЕТА Понеделник, 14 март – неделя, 20 март
ПЪТУВАНИЯТА ДО РЕХАБИЛИТАЦИОННИЯ ЦЕНТЪР на Холгер Палмгрен край Еставикен отнемаха страшно много време с обществен транспорт, а наемането на автомобил за всяко посещение бе почти също толкова сложно. В средата на март Лисбет Саландер реши да си купи кола и като начало се зае да си осигури място за паркиране.
Разполагаше с такова в гаража под жилищната сграда край площад Мусебаке, но не искаше колата да бъде свързвана по какъвто и да било начин с дома ѝ на улица Фискаргатан. За сметка на това обаче в продължение на няколко години бе чакала ред за получаване на паркомясто в гаража на старото си жилищно сдружение на улица Лундагатан. Затова се обади да провери коя е по ред в момента и установи, че името ѝ е първо в списъка на чакащите и че едно място ще се освободи в началото на другия месец. Чудесно. Лисбет позвъни на Мими и я помоли веднага да подпише договор със сдружението. На следващия ден започна да си търси автомобил.
Имаше достатъчно пари, за да закупи който и да било ролс ройс с цвят на мандарина или което и да е ферари, но нямаше интерес да притежава набиващ се на очи автомобил. Вместо това посети две автомобилни къщи в Нака и се спря на една четиригодишна виненочервена хонда с автоматични скорости. За неудоволствие на продавача цял час проверява двигателя, след което заради единия принцип свали цената с няколко хилядарки и плати в брой.
След това откара хондата до улица Лундагатан, почука на вратата на Мими и ѝ остави резервните ключове. Мими, разбира се, получи позволение да използва автомобила, когато пожелае, стига да попита предварително. Тъй като мястото в гаража щеше да се освободи чак идния месец, за момента паркираха колата отпред на улицата.
Мими се готвеше да отиде на среща и на кино с една приятелка, за която Лисбет никога не беше чувала. Тъй като Мими си бе сложила силен грим и носеше на врата си нещо ужасно, напомнящо кучешка каишка, Лисбет реши, че срещата е с някоя от любимите ѝ, и затова отхвърли предложението да ги придружи. Нямаше ни най-малко желание да се озове в триъгълник с някоя от дългокраките познати на Мими, която без съмнение беше сексапилна и щеше да я накара да се почувства като идиот. Лисбет имаше работа в центъра и двете отидоха заедно до метростанцията на площад Хьоторет, където се разделиха.