Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Някой трябва да махне от главата ти старата дама — небрежно подхвърляше той.
Беки се смееше:
— Рупърт, не може да говориш така за нея.
— Разбира се, че мога. А и съпругът й не е стока. Преструва се, че се подчинява на жена си и няма силна воля, но всъщност разбира доста от бизнес и не иска да ти каже нищо.
— Изпрати ми цялата информация.
— Не е достатъчно. Защо не ми позволиш да погледна документите на компаниите с моя адвокат? Мога да разнищя какво става в „Ланкастър“ вместо теб и да ти кажа онова, което те интересува.
— Ще го направиш ли за мен?
Той хвана ръката й и я целуна страстно.
— Глупачето ми. Бих направил всичко за теб. Не го ли знаеш вече?
Бяха водили този разговор в края на януари. А миналия месец Рупърт й бе казал, че в „Ланкастър“ е пълна каша и неговият адвокат изяснявал нещата с Хенри. Сега се намираха във Феърфийлд — за да се насладят на чистия въздух и за да й покаже той резултатите. Беки отметна косата си от очите и халката с диаманти, която никога не сваляше, проблесна на утринната светлина. Разположени в редица диаманти искряха върху злато от „Аспри“ — най-красивият подарък за Деня на свети Валентин, който някога бе получавала. Освен това Рупърт я бе завел на вечеря в „Уилтън“ — рибния ресторант на площад „Сейнт Джеймс“, и Беки силно се притесни, когато попаднаха на леля Виктория и чичо Хенри. Размениха си обичайните любезности, целувки по бузите и тя забеляза как лицето на леля й се стяга. Рупърт ясно бе дал да се разбере, че са излезли на романтична среща. Беки усети някакво слабо, но и жестоко чувство на триумф, на отмъщение.
Какво щяха да кажат те, ако Рупърт й предложеше? Шарън безмилостно я дразнеше по този повод и не за пръв път в живота си Беки си представи какво ще е да е омъжена. Щяха да живеят във Феърфийлд, понякога да пътуват до Лондон, да потънат в прекрасния и бляскав водовъртеж, в който я бе въвлякъл Рупърт, щяха да обединят семейството… също като Ромео и Жулиета, но с щастлив край. Тя щеше да ръководи своите компании, а Рупърт да стане истински гений в областта на връзките с обществеността. Щяха да отгледат умните си деца и да ги правят в Оксфорд или Кеймбридж, а навярно щяха да имат и куче…
Рупърт се завъртя в леглото и ленените завивки се смъкнаха, разкривайки слабия му торс. Имаше слабо и източено тяло, което изглеждаше добре в дрехи, но което, ако трябваше да е съвсем честна, Беки неособено харесваше голо. Всъщност напомняше й на Ричард. Нямаше нищо чак толкова нередно в секса с него, но тя започваше да се чувства малко некомфортно. Само малко, разбира се. Може би защото искаше Рупърт да гледа на нея като на подходяща за брак жена… което бе двоен стандарт, разбира се, но беше истина, макар и да не й харесваше да си го признае. А и тази негова костелива фигура! Искаше й се да го поохрани, да му вземе гирички. Не си представяше Рупърт да прави каквито и да било физически упражнения и не знаеше как да му го предложи. Вероятно можеше да подреди фитнес уреди в някоя от стаите във Феърфийлд и тогава той просто щеше да се присъедини към нея, докато тя тренира.
Не знаеше колко ще струва това. Чрез адвоката си Рупърт бе уредил, в много кратък срок, тя да получи прилична издръжка от бизнеса, но Беки искаше да знае точно с колко пари разполага като цяло.
Трябваше да са много. „Ланкастър“ притежаваше корабостроителница, оловни мини в Корнуол, дори малък хотелски бизнес на островите Сили. От докладите и счетоводните документи й бе трудно да разбере колко струва всичко това, но Рупърт проучваше нещата заради нея. Двамата с адвоката му щяха да й го обяснят на разбираем език. Днес предстоеше големият ден. Беки се радваше.
Въпреки многото си нови приятели, бе започнала да се отегчава, като нямаше с какво да се занимава.
Рупърт спеше дълбоко. Тя се измъкна от леглото, грабна сатенената си нощница и я облече, преди той да се е събудил. Разсеяно се запита дали някога ще се чувства удобно да се разхожда гола пред него.
— Изглеждаш много… делова, скъпа.
Рупърт влезе в зимната градина, където госпожа Моркамб сервираше закуска на Беки — сварено яйце, чай и препечена филийка с традиционния английски мармалад, който поне според Беки бе единственото постижение на англичаните в областта на кулинарията. На масата до нея имаше ваза с късно цъфтящи минзухари, а тя четеше „Таймс“, облечена в строг костюм на тънко райе, с вталена кройка и дължина точно до коляното, комбиниран с бяла копринена блуза. Навън бе хладно, но не прекалено студено; зимите тук не бяха сурови като в Ню Йорк.