Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Той седна и докато изуваше обувките си и си събу чорапите, прошепна:
- Стига сте си хапали устната, госпожо Тейлър.
Изчервих се, както се бях навела над чашата си. Арманякът беше великолепен и оставяше пареща топлина, докато се плъзгаше като коприна в гърлото ми. Когато вдигнах поглед към Крисчън, той отпиваше от чашата си и ме наблюдаваше с тъмни жадни очи.
- Никога не преставаш да ме удивляваш, Анастейжа. След ден като днешния - или вече трябва да кажа „вчерашния“ - не хленчиш, не бягаш, не вдигаш вой до небето. Свалям ти шапка - ти си адски силна жена.
- Ти си много сериозно основание да не бягам - отвърнах тихо. - Нали ти казах, Крисчън, никъде няма да ходя, каквото и да си направил. Знаеш какво изпитвам към теб.
Той сви устни, като че ли се съмняваше в думите ми, и сбърчи чело, сякаш те му причиняваха мъка. „О, Крисчън, как да те накарам да разбереш чувствата ми?“
„Остави го да те набие“ - подигравателно се обади подсъзнанието ми. Скришом му се намръщих.
- Къде ще закачиш снимките на Хосе? - попитах, за да разсея напрежението.
- Зависи. - Устните му потрепнаха. Тази тема явно му беше много по-приятна.
- От какво?
- От обстоятелствата - тайнствено отвърна Крисчън. - Изложбата му още не е свършила, така че не се налага да решавам веднага.
Наклоних глава настрани и присвих очи.
- Гледайте ме строго колкото си искате, госпожо Тейлър, но нищо няма да ви кажа - подразни ме той.
- Може да ти изтръгна истината с изтезания.
Крисчън повдигна вежди.
- Наистина, Анастейжа, струва ми се, че не бива да даваш обещания, които не можеш да изпълниш.
О, божичко, така ли си мислеше? Оставих чашата си на камината, пресегнах се и за огромна негова изненада взех чашата му и я оставих до своята.
- Ще видим - прошепнах. Изключително смело - несъмнено окуражена от арманяка - го хванах за ръка и го повлякох към спалнята. Спрях до балдахиненото легло. Той се опитваше да скрие веселата си усмивка.
- След като ме доведе тук, Анастейжа, какво ще правиш с мен?
- Първо ще те съблека. Искам да довърша онова, което започнах по-рано. - Протегнах ръце към реверите му, като внимавах да не го докосвам, и той не потрепери, но затаи дъх.
Внимателно отметнах сакото от раменете му. Очите му не се откъсваха от моите. Бяха съвсем сериозни и постепенно се разширяваха, изгарящо се впиваха в мен, предпазливи и... излъчващи желание? Можех да тълкувам погледа му по много начини. „Какво си мисли?“ Оставих сакото му върху отоман-ката.
- А сега тениската ти - промълвих и я вдигнах за долния ръб. Той ме улесни, като изпъна ръце нагоре и ми помогна да я изхлузя през главата му. После напрегнато ме погледна, останал само по дънки, които ужасно провокативно висяха ниско на хълбоците му. Виждаше се ластикът на боксерките му.
Погледът ми жадно се плъзна по стегнатия му корем до останките от червената линия, бледа и замазана, после нагоре към гърдите му. Повече от всичко исках да плъзна език през космите му и да опитам вкуса му.
- А сега? - с пламнали очи попита Крисчън.
- Искам да те целуна тук. - Прокарах показалец от единия му хълбок до другия.
Той рязко си пое дъх, после каза:
- Не те спирам.
Хванах го за ръка.
- Тогава по-добре легни - прошепнах и го поведох отстрани на леглото. На лицето му се изписа озадачено изражение и ми хрумна, че може би никой не е взимал инициативата с него след... нея. „Не, престани“.
Крисчън повдигна завивките, седна на ръба на леглото и ме погледна очаквателно и предпазливо. Застанах пред него, изхлузих дънковото си яке и го оставих да падне на пода, после се избавих и от анцуга.
Той потърка пръстите си с палци. Искаше му се да ме докосва, виждах го. Но успяваше да овладее желанието си. Дълбоко си поех дъх и събрала смелост, хванах тениската си, съблякох я и застанах гола пред него. Без да откъсва очи от моите, Крисчън мъчително преглътна и устните му се разтвориха.
- Божествена си, Анастейжа - промълви той.
Обхванах лицето му в шепи, повдигнах главата му и се наведох да го целуна. Крисчън нададе гърлен стон.
Щом докоснах устните му с устни, той ме хвана за хълбоците и преди да се усетя, се озовах прикована под него, краката му разтвориха моите и той ме възседна. Целуваше ме, езиците ни се преплитаха, дланта му се плъзгаше от бедрото по хълбока ми, после по корема и гърдите ми, стискаше, опипваше и съблазнително подръпваше зърното ми.
Простенах и неволно притиснах таза си към неговия, търках се в ципа на панталона му, изпънат от еректиращия му член. Той спря да ме целува и ме погледна слисано, останал без дъх. После напрегна хълбоците си и опря члена си в мен... „Да. Точно там“.